Кремена Енчева, „Нова република“: „Защо да проклинаме тъмнината, когато можем да запалим свещ“

Енчева два пъти е носител на наградата учител на годината.

Бия звънеца и влизам в час.

Всеки учебен ден е различен и в добрия, и в изморителния смисъл. Ако съм пропуснала да кажа, нека подчертая, че съм от учителите, които не стоят и не чакат да се случи реформа в образованието с десетилетия. Винаги съм изпитвала силна мотивация да бъда част от една позитивна промяна в българското образование.

Имам професия, която е призвана да променя света. Научи ме да обичам децата и предизвикателствата, да търся истината и промяната. В Нова Република съм заради промяната, заради хората, заради истината. За някои политиката е банкова сметка, за други – нахранено его. За мен е инструмент, с който да поправим изкривената реалност. Моралът, разумът и грижата са опорите на моя избор. Дано повече хора да намерят истински опори преди да гласуват. Реформирайте по съвест и не позволявайте да реформират съвестта ви!

А когато преживелите критикуват, винаги имаме основание да се замислим, нали?
За да учиш децата на правото да казват „не“, трябва да го можеш сам. Уважение към гражданската позиция създава само този, който я демонстрира. Да се бориш за обществена справедливост е далеч по-възпитателно, отколкото да говориш за такава. Колко от нас са готови да кажат „не“ на експерти и чиновници, да се възпротивят на политиката на двойните стандарти в самите училища. А да отстояват гражданска позиция, която се конфронтира с местната власт и партийно назначени директори? Как се предава социален опит? По написани инструкции? …

А в същото това време „майките и бащите” на реформата се гледат в огледалото и виждат единствено своя законотворчески гений. Провалили се два пъти партии, които отново и отново искат да ни управляват, трескаво пишат в политическите си програми, че образованието е приоритет №1 и не спират да се хвалят със своите наредби, въпреки безумията в тях. Програмите ще пожълтеят само след година, децата ни ще бъдат хора цял живот!

ВРЕМЕ Е ДА ПРОВЕТРИМ УЧИЛИЩАТА И УНИВЕРСИТЕТИТЕ И ДА ПУСНЕМ НОВА, СВЕЖА СТРУЯ на мястото на застоялите поведенчески и управленски стереотипи. Защото децата ни носят посланията, които ние сме записали в душите им с почерка на нашите действия или бездействие. Само след няколко години тези деца ще градят нашия свят и ще се уповават на тези послания – мъдри и човешки или меркантилни и мрачни.

Вярвам, че ние в Нова Република сме написали правилните кодове.
Може да изглеждам наивна за прагматиците, но съм антитеза на безкруполните, кариеристите и егоцентриците. Дори да не съм в политиката имам всичко, което липсва другиму – любов, признателност, свобода и достойнство. Винаги съм се чувствала свободен гражданин, без значение, дали съм в класната стая или на улицата.

Аз ще бъда там, където решат хората. А техният избор често е нелогичен за хранениците на властта. Просто защото повечето хора са нормални.

Далеч съм от фантазиите за непогрешимост на нашите идеи, тези и предложения. Някога ще успяваме, друг път не. Пък и успехът понякога се мери само с умението да си достоен и отговорен към думите си!

И моля ви, не поставяйте диагнози! Не бройте в проценти подкрепата ни. Наслушах се на „баячки“, които предсказват кой колко шанс има, че всичко ще бъде по старому и образованието ще продължи да затъва. Една позната дори ми каза – само джобовете се сменят, а ти ще ръкопляскаш. Всеки който ме познава знае, че не ръкопляскам, точно обратното. Държа на думите си – написани или казани. Всичко, което правя, ще продължавам да правя и то не е мой личен проект. Харесвам пристрастието към свободния дух и не разбирам зависимите хора. Нека бъдем първо хора, после граждани и да добием самочувствието, че и образованието, и държавата ни са такива, каквито си ги подредим.

Часът Ви свърши.
Отивам да бия звънеца.