Изборите могат да бъдат опорочени с ръчното броене на машинни разписки

Има опасност изборите на 14 ноември да бъдат опорочени. ЦИК въведе задължително броене на контролните разписки от вота за парламент и за президент, с което самоволно дописва Изборния кодекс. „Демократична България“ внесе жалба във Върховния административен съд, с която иска отмяна на решението на ЦИК.

ГЕРБ отдавна се опитват по всякакъв начин да спънат машинното гласуване. Още преди юлския парламентарен вот пробваха чрез ВАС да въведат задължително броене на контролните разписки, но съдът ги отряза. Преди дни Бойко Борисов пък заяви, че “софтуерът и цялата схема по машинното гласуване се контролира от 4 души от “Да, България”. Призовахме ДАНС и прокуратурата да се поинтересуват има ли такива „контрольори“ и ако няма, експремиерът публично да поиска извинение – не толкова от нас, колкото от гражданите, които за пореден път лъже „с двеста“, ако използваме неговия жаргон.

Защо броенето на разписките от вота е не само вредно, но и опасно? Първо, с това на практика се отменя машинното гласуване, като машините се превръщат в принтери за бюлетини на място. И не само че десетките милиони за машини и софтуер, платени от българския данъкоплатец отиват нахалос, но се връщаме и към несигурното отчитане на вота, големия брой невалидни бюлетини и мърлявите секционни протоколи.

По-страшното е друго. Контролната разписка, за разлика от старата хартиена бюлетина е много по-малка по размер и е изписана с дребен шрифт. Едва ли всеки член на секционна комисия ще гледа какво пише на разписката, за да бъде коректно отчетен вотът в протокола. Предоверяването и умората от допълнителната работа през нощта може да изкриви в полза на някоя партия резултата, или може поне някои разписки просто да изчезнат. И в двата случая ще се получи разминаване между данните от електронната памет на машината и ръчно броените разписки. Кое точно ще се смята за валидно?

Дори да се приемат данните не от този допълнителен протокол от ръчното  броене, а от машинния протокол, ще останат съмнения. И разминаванията между цифровия и аналоговия резултат във всяка секция ще дава храна за обвинения, че вотът е опорочен и дори може да бъде оспорван.

Изборният кодекс изрично е записал задълженията на секционните комисии, сред които няма ръчно броене. Нито пък определя като легитимен друг резултат, освен този от машинния протокол. Ръчно броене може да има само като начин на удостоверяване, че машините работят коректно. ЦИК може да определи на случаен принцип, както и преди,  секции да се брои и ръчно.

„Демократична България“ предупреждава, че ръчното броене създава измамно усещане за допълнителна гаранция за честността на вота. Напротив, така той може да бъде опорочаван и фалшифициран както по времето на гласуването с хартиени бюлетини. Очакваме съдът да предотврати тази сериозна заплаха.