Инж. Николай Николов, кандидат за общински съветник от „Движение „Царевград за В. Търново”: „Децата ни трябва да имат усещането, че този град е техен”

– Инж. Николов, Движение „Царевград за Велико Търново” е нова формация в политическото пространство. Водите една позитивна предизборна кампания, не се чуват критики от Ваша страна към начина, по който се управлява общината…

– Виждаме повече от 20 години критикарстване до какви последствия води. Лесно е да се критикарства, трудното е да постъпим мъдро – да не си затваряме очите пред направеното и да надграждаме върху него! Не случайно Велико Търново е един от малкото градове в страната, който по данни от последното преброяване е увеличил населението си. Коя е причината – защото се е развил! Аз съм член на Управителния съвет на Камарата на инженерите в България и непрекъснато правим изнесени заседания в различни градове. От тази си позиция искам да ви уверя, че старата столица е оазис в сравнение с градовете в северния регион.

А иначе, всяко място и събитие трябва да търпи промяна, за да се развива. Така е и с нашата община. И движение „Царевград за Велико Търново” има конкретни намерения, а не витиевати идеи. Градът и регионът ни са естествен център на туризма и образованието. Трябва да направим така, че тези хора, които завършват нашия университет да останат и да работят в града ни. Велико Търново разполага с прекрасен Дворец на културата и спорта „Васил Левски”, където е монтирана и уникалната стена за катерачи. От регионално ниво, обаче, това мероприятие по екстремни спортове може да се прехвърли на Балканско. Не бива такова съоръжение, такава база и такива класни състезатели като нашите да бъдат ограничавани само в рамките на местни надпревари. И именно тук може да помогне общината.

Пак ще повторя – да не си затваряме пред направеното. А основното е направено, сега е важно да насочим сили и средства към детайлите. Трябва да накараме децата и внуците ни да добият усещането, че този град е техен!

– Много лесно изглежда на думи, обаче не опира ли всичко пак до финансови средства, и то не малко?

– С малко средства трябва да се свърши много работа в нашата община. Ако на улица зеят пет дупки, чието изкърпване струва 200 лева, тя трябва да се направи. Същото е и с улицата, по която три дупки създават проблеми на гражданите. Но не бива да се хвърлят милиони левове, за да се оправи една единствена улица в града, а десетки пътни артерии да останат в лошо състояние, заради липса на пари. Така ще ощетим хиляди жители. За големите проекти ще се търси еврофинансиране. Не са нужни много средства, за да направим децата си щастливи и растящи сред спорт и забавления.

Ние от Движение „Царевград за Велико Търново” искаме и ще направим поне една площадка за скейтъри. Не е нормално в града ни да няма поне пет места, където децата да играят на воля. Аз съм горещ привърженик на идеята на клуба по планинско колоездене в старата столица да се направи алея за маутинг байк в населено място и да се организира Балканиада. Трасето за това екстремно преживяване, което, гарантирам, ще вдигне адреналина не само на участници, но и на всички зрители, е от кв. „Картала” участниците да преминават през старата градска част по уличките на „Варуша” и да се спуснат до настоящия център. И тук опираме до детайлите, за които ви говоря – тези улички по старата градска част са разбити и се нуждаят от ремонт. Ето на това трябва да се наблегне, това трябва да се финансира и не бива да се отделяме от реалността, защото подобни намерения след края на изборите ще останат просто като едно говорене.

– Любима тема на множество кандидати за кмет и за съветници сега стана съдбата на Старото военно училище. Вашето движение няма ли виждане за този терен?

– Не чух никой от тези, които предъвкват въпросния терен и му вменяват какви ли не предназначения, да го нарекат с истинското му име. Това е мястото на 18-и Етърски пехотен полк. Някога това място е отредено за казарма на полка. Едва ли има търновец, който да си спомня колко конкурси минаха за проект на това място. Одобреният в последствие проект днес има своите и плюсове, и минуси. Но той не бива да се отрича изцяло! Затова ние, от движение „Царевград за Велико Търново”, искаме да се работи върху този проект, не да се обявяват нови конкурси и пак да тръгваме от нулата.

Знаете ли, сега се връщам към детството си, когато в този град имаше една градска градина, една градинка срещу новата поща и една на мястото срещу профсъюзния дом. В местността „Марно поле” се правеше събора на града – там се разполагаха цирка и сергиите. Днес Велико Търново има повече от осем парка, в които обаче трябва да се внесе живот. Те ще станат чудесни благодарение на спечеления европроект от общината, но не трябва да ги застига съдбата на парка „Габровски” преди години, когато това прекрасно място беше занемарено и забравено. В парковете трябва да има много люлки и спортни съоръжения. Така ще накараме децата ни да играят там и ще възпитаме у тях усещането, че този град е техен.

Всички говорят и за озеленяване. Общината ни е красива и зелена и това е благодарение на множеството местности и манастири, които се намират в нея. Всички те са част от Общия устройствен план, който дава решение на включените в него обекти и като зони на обитаване, и за транспорт между тях. Ние сме от малкото градове в тази държава, извървели дългия път до създаването на този устройствен план. Той е важен, решил е всички въпроси, съгласуван е с Националния институт за паметници на културата и с всички ресорни министерства. Общия устройствен план е на финала и новият Общински съвет трябва да го приеме!

– Хубавите места в общината трябва и да се опазват. Чуха се предложения за създаване на общинска полиция. Това ли е решението?

– Професията ми ме отведе до много държави, една от които наскоро беше Швейцария. Попитах тамошния си колега как може да е толкова чисто, уредено и красиво в тази страна. Отговорът му ще послужи и за мой на въпроса ви. В тази страна гражданин, който за пръв път наруши нормативите, получава известие с минимална глоба, равняваща се на билет на градския транспорт. При повторно нарушение същият гражданин се налага да плати стократно по-голяма глоба. Нарушиш ли за трети път наредбите на кантона, в който живееш, сумата нараства в хиляди, а теб те принуждават да напуснеш имота си и да живееш за определен период от време на хотел, посочен от местните власти. За този престой в хотела ти трябва да плащаш от собствения си джоб. Ето така швейцарците ти напомнят, че освен права, имаш и задължения. В нашето българско общество ние си забравихме задълженията и наблегнахме само на правата си. Затова още от деца трябва да възпитаваме наследниците си, че имат задължения. Трябва да ги възпитава и църквата, където те да осъзнават, че у всеки човек трябва да заработи автостопа на действията му.

Аз познавам работата на отдел „Териториално и селищно устройство” в общината. Там работят добри специалисти. Но на тези експерти трябва да им се вменят по-сериозни задължения. Не само да контролират, но да имат власт и да санкционират. Защото не може да си позволиш, независимо дали си водно дружество или кабелен оператор, да разкопаеш асфалтирана улица, след което да си заминеш безнаказано и да не възстановиш щетите. Районните техници от отдел „ТСУ” трябва да имат правомощията да ти наложат санкция ако не си оправил настилката, която си разрушил. И тази санкция трябва да е голяма. Законите и наредбите трябва да се спазват, с това трябва да свикнем. Затова са създадени, за да има ред. В тази връзка много се спекулира и с фразата „презастрояване”.

– Спекулира се? Всички говорят, че е презастроен градът ни…

– Лично аз съм правил справка в РДНСК и ви уверявам, че там няма регистриран случай на драстично нарушение на закона по отношение на строителството във Велико Търново. Просто всичко, което се говори, е базирано на реакцията на човешкото око и съзнание. До вчера дадено място е било пуста поляна, днес там е построена сграда – хората трудно свикват с различната гледка. Но щом законът допуска подобна промяна, ние не можем да вървим срещу развитието на града и общината. Нали всички това искаме – модерен и развит град и община. За това трябва да работим всички.