Инж. Клавдия Ганчева, ГЕРБ: Предложеният от БСП Законопроект за жестомимичен език не отговаря на нуждите на хората с увреден слух

Коалиционното мнозинство в Народното събрание отхвърли в сряда Законопроект за жестомимичен език, внесен от „БСП за България“, информира народният представител инж. Клавдия Ганчева. Видът, в който е предложен законопроектът е непълен, схематичен и недовършен и няма да отговори на нуждите на хората с увреден слух, обясни народният представител от Великотърновския район.

Инж. Ганчева поясни, че до момента, съгласно действащата нормативна уредба, в детските градини и училищата се допуска използването на жестови знаци и жестомимика като помощно средство, но липсва лингвистичен модел – научно изследван и признат език, на който да се извършва обучението.

Към този момент могат да се направят някои заключения по използването на езика в страната. Жестовият език на хората с увреден слух не е изследван задълбочено и няма признат статут на езикова система. Липсва богат, граматически правилен език като средство за обучение. Жестовите речници на Съюза на глухите в България не са регламентирани и достатъчно обхватни за отразяване на учебното съдържание в редица области от социалния живот. В различните райони на България пък за множество еднакви думи се употребяват различни жестове, разбираеми само за глухите хора от съответния регион. На лице е и противоречиво отношение от страна на различните представители на обществото на глухите хора. Жестовите преводачи са неразбираеми от повечето лица с увреден слух.

По думите на народния представител, все още не е налице готовност жестовият език да се защити със статут на самостоятелна лингвистична система и съответно да се приложи в специалните училища като задължителен учебен предмет. За целта Министерство на образованието и науката  е предприело необходимите действия за доказване на езика като лингвистична система.

С оглед на тези аргументи управляващата коалиция счита, че регламентирането със закон на българския жестов език, а не на „жестомимичния език“, каквото бе направеното предложение, следва да се извърши след научното му признаване като самостоятелен език. Това е и част от мерките, заложени в Плана за действие за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, обясни инж. Клавдия Ганчева.