Горнооряховският музей е партньор в международния проект „По пътя на българските градинари“

Историческият музей в Горна Оряховица е част от екипа на международния проект „По пътя на българските градинари“ Идеята за него принадлежи на Изследователския институт на българите в Унгария към Българското републиканско самоуправление в страната. Два екипа – от унгарска и от българска страна работят в постоянна координация.Историята на българските градинари-гурбетчии, създали и утвърдили във вековете трайна връзка между България и Унгария има своите изследователи и радетели и в двете държави. Но тази страна от историческите, стопанските и културни връзки между българи и унгарци все още остава непозната за общото европейско културно-историческо наследство. Градинарите от Великотърновския край са едни от първите и най-многобройните в Унгария и безспорно са оставили трайна следа в отношенията между двете страни в миналото, поддържани личностно и институционално и днес.

Затова и екипите се захващат с мащабната изследователска и проучвателска дейност в рамките на проекта. Водеща институция е Институтът за изследване на българите в Унгария. Партньори по проекта са: Регионалният исторически музей – Велико Търново, Музеят на гурбетчийското градинарство – Лясковец, Шуменският университет „Св. Константин Преславски“, Исторически музей – Горна Оряховица, Музей „Йожеф Коста“ – Сентеш, Славянската катедра при Сегетския университет и Балканският институт при Печкия университет в Унгария.

Официално проектът стартира през първото тримесечие на 2016 г. в Музея на гурбетчийското градинарство в Лясковец. Следва представянето на мобилна изложба „По пътя на българските градинари“ в няколко български и унгарски града Постепенно се задълбочават и разширяват проучванията в архиви, музейни фондове, библиотеки и др.; създават се контакти и се оформят трайни изследователски теми.

В рамките на проекта е подготвена и издадена книгата на д-р Васил Мутафов „Колелото на съдбата“, Българското гурбетчийско градинарство, която официално бе представена в Будапеща в сградата на българското самоуправление на 18 октомври – в навечерието на деня на българо-унгарскокото приятелство, който се отбелязва на 19 октомври. Именно на представянето на книгата, като нов член в екипа на проекта е приет Исторически музей – Горна Оряховица. На представянето на книгата в Будапеща присъстват много официални гости както от Унгария, така и България, политически фигури, изследователи на българо-унгарските отношения. На честванията по повод Деня на българо-унгарското приятелство присъстваха и кметът на Общината инж. Добромир Добрев и председателя на Общинския съвет Даниел Костадинов.

Книгата „Колелото на съдбата“ излиза от печат през юни 2018 г., за съжаление малко след като почива авторът й. Нейни редактори са д-р Илия Вълев от Регионалния исторически музей – Велико Търново и Галя Чохаджиева – етнограф в Исторически музей Горна Оряховица.

„Колелото на съдбата“ е сериозен изследователски труд на д-р Васил Мутафов. Известно е, че традиционното гурбетчийство като явление с обществен, социален, културен и икономически характер е резултат от липсата или недостига на средства и възможности за препитание. Това неблагоприятно завъртане на колелото на съдбата кара хиляди хора да изоставят семейство, деца, родители и да тръгнат по широкия свят, за да търсят работа. Но както в миналото, така и днес, в резултат на миграциите, освен натрупване на трудов опит и осигуряване на парични средства в личен план, се получава и широк културен обмен, който прави гурбетчиите един от най-сериозните фактори за обогатяване на културно-историческото наследство на всеки народ. С времето „българският градинарски поход към Европа” се превръща в съществен стопански и културен фактор и полага основите за формирането на днешните български общности в Европа. А това е, недооценяван все още, уникален български принос за обогатяването на етнокултурната картина на съвременна Европа.

В българската памет трайно е запечатан образът на Ботевите четници и завладяването на кораба „Радецки” в техния порив към свободата. Поизбледнял обаче е споменът, че те са преоблечени като гурбетчии-градинари, съпровождани от „брашовски сандъци”, уж пълни с „лопати, мотики, тесли, брусове…”, както пише Захари Стоянов. Но, този детайл придава още едно измерение на процесите на трудова миграция от българските земи, най-вече от Лясковец,Търновско и Горнооряховско, към различни краища на Европа и на света.

„През 30-те години на ХХ в. емиграцията на български градинари по света представлява 80-90% от общото число работещи в чужбина българи. Гурбетчийското градинарство е най-масовото, като наши градинари работят в Румъния, териториите на бивша Югославия (главно Сърбия), Русия, Унгария, Чехия, Словакия, Австрия, Полша, Германия, Франция, САЩ, Канада, дори Бразилия и Австралия. Изследванията показват, че най-продължително и най-мащабно е гурбетуването на градинари от Лясковския, Горнооряховския и Търновския край“, се казва в книгата.

„Колелото на съдбата“ е полезна книга както за музейни специалисти, университетски преподаватели, научни работници, студенти, ученици, така и за всеки, който се интересува чисто по човешки от проблема за следата на българите градинари гурбетчии по света и у нас.