Георги Велинов, “Нашият град”: “Знам, че мога да бъда успешен кмет на Присово”

– Г-н Велинов, издигнат сте за кандидат  за кметския стол на село Присово от коалиция “Нашият град“. Защо СЕГА и кое ви дава смелост и вяра, че ще бъдете избран?

– Живеем във време, в което залисани в борбата си за собствено оцеляване, загубихме истинската си собственост – човешкото достойнство. Това, без което се превръщаме в инертна маса, лесно манипулирана и използвана вече 25 години. В едно подобие на държава, в което цари лицемерие, разграбване и беззаконие, в което ни бият депутати със съмнителна репутация, а работодатели смъкват по две кожи от гърбовете ни, цялата власт и благини са съсредоточени в едва 5-6% от населението. За жалост кметската институция като орган на местно самоуправление в болшенството си е част от така наречените олигарси. Имам предвид, онези кметове, чиято алчност няма мяра. Превърнали се в местни феодали, които не бранят своята чест, а искат откраднатото от тях да им се признае, защото видите ли то е законно. Излишно е да казвам, че това не е образа на кмета, който аз припознавам.

Човекът, заел се да решава проблемите на едно населено място, трябва да е убеден, че неговите права в никакъв случаи не са по-различни от правата на останалите. Работния му ден трае 24 часа в денонощието без събота, без неделя – 365 дни в годината. Всичко, което върши, трябва да е прозрачно, да се разбира и знае от жителите на населеното място и да среща тяхната подкрепа и одобрение- да бъде в тяхна ОБЩА полза. В тъмна доба се вършат най-големите престъпления, а действията на кмета водят до съмнения, че благините се разпределят между ограничен кръг от доверени хора. Кметът трябва да е с вродено чувство за справедливост и отговорност. Той не е едноличен собственик на града или селото. В миналото те са били на нашите прадеди, деди и бащи. Днес са наши, утре – на децата ни, а вдругиден – на нашите внуци. Ето защо и два камъка да реши да положи един върху друг, той- кмета  трябва да чуе хората, да иска тяхното съгласие. Приоритетите трябва да се подреждат по тяхната значимост – от най-важното към второстепенното.

През 1979 г. закупих къщата в Присово. Последните 18 години трайно живеем със съпругата ми тук. До болка познати са ми проблемите. Изправят се срещу теб, независимо по кой път решаваш да минеш през селото. Ако си край „Норча“ рискуваш да потрошиш колата си, попадайки в някоя дупка. А край „Язовира“, който вече може да бъде зачислен към горския фонд, ще усетиш неприятна миризма и ще видиш грозно окичени клони. Улиците във вътрешността на селото са разнебитени, тротоарите неугледни и буренясали. В центъра на селото от скоро се кипри някакво „творение“ на изкуството или на архитектурата (трудно ми е да преценя), което е в „унисон“  с порутената срещу него 100-годишна къща. Тъжна и самотна, онемяла преди 14-15 години е сградата на бившото училище. И всичко това се случва на 5 км. от общински център Велико Търново – достоен кандидат за  Европейска столица на културата.

Това са само част от проблемите. Като прибавим безработицата, сигурността и неспазването на ограниченията на скоростта, проблемите  на селото ми се виждат множко. Тъкмо това ме амбицира. Няма неразрешими проблеми при днешния висок ръст на развитие на технологиите. Моето мото няма да е оправдателно „ама не зависи от мен“. Напротив, от мен зависи, а ако някой ми пречи, ще го назова. Пък бил той Даниел Панов, или Валентин Ламбев, или който и да е. И в селата живеят достойни хора и е крайно време управляващите да го проумеят, защото за последните 4 години са изчезнали от картата на България 146 села, а 546 са с до 10 жители. Като прибавим отрицателния прираст, състаряващото население, оживените терминал 1 и терминал 2, в близките няколко десетилетия България ще остане само географско понятие, обезлюдено от престъпното поведение на управляващите. Да не позволяваме да се случи това!

ЗАЩО СЕ КАНДИДАТИРАМ СЕГА – Истината е , че ме убедиха хората от селото. Не ми е минавало през ума, че изобщо ще се занимавам някога с подобна деност, но много от жителите на селото дойдоха при мен и ми показаха , че виждат в мен човека, който може да реши проблемите им по-добре от досегашните кметове на селото.

– С какво можете да бъдете полезен като кмет и какво според вас следва да бъде направено за с. Присово?

– Първото нещо е да бъдат прозрачни и разбрани действията на Кмета . Второта нещо е да се даде възможност на местните хора да упражнят правото си по чл. 1 от Конституцията на Република България- да участват пряко в управлението на селото си. Смятам, че е необходимо да се оганизират от 5 до 7 души от местните хора, които да бъдат „очите „и „ушите „ на кмета, както и неговата пряка връзка със селото. Хора, които да бъдат „Старейшините“ и тяхното мнение и становище да бъде чуто от кмета на селото.  Третото ми предложение към жителите на селото е да опитаме да задържим младите хора тук, а защо не и да привлечем още хора, които трайно да се заселят в селото.

Имам идея да направя открита дарителска сметка, която лично ще отворя като даря първата си кметска заплата, а след това- по 20 % от всяка следваща, от която сметка ще бъдат дарявани суми за всяко новородено дете в селото. Имам идея да се подпомагат и млади семейства, живеещи в Присово, на които да се дават дарения или безлихвени заеми за належащи нужди.

Считам, че основен проблем е безработицата в селото, поради което съм готов да изготвя списък на безработните лица и използвайки досегашните ми контакти и познания, на всеки желаещ безработен ще се опитам да осигуря работа, съобразена с неговата квалификация и умения.

Належащо  е да се изгради пречиствателно съоръжение за отпадните води на селото, както и да се реши проблема с така наречения“ Язовир“ в началото на селото, който сега прилича на блато и помийна яма…

Имам решение на въпроса за намаляване скоростта на движение на автомобилите през селото, което решение НЕ Е ПРОСТО да се поставят „легнали полици“, а е обща концепция за подобряване настилката на пътищата и улиците и ограничаване на скоростта на преминаване през населеното място.

И на последно място- считам, че райна на село Присово е благоприятно място за развитие на дребни стопанства и малки производства, свързани с биоземеделие, животновъдство, пчеларство и отглеждане на билки и лечебни растения, което от своя страна бързо би довело в района и малки промишлени производства.

В заключение мога да кажа, че няма да е лесно, от дългогодишният си опит на административен ръководител знам, че ЩЕ Е ТРУДНО, ЩЕ МИ ПРЕЧАТ, но съм достатъчно живял, видял и успял, за да знам, че мога да бъда Кмет на Присово.