Георги Чакъров: „Не съм променил разбиранията си, но включването ми в „Прогресивна България“ е логичен ход“

Георги Чакъров –дългогодишен успешен кмет на Община Полски Тръмбеш, е областен координатор на „Прогресивна България“ и кандидат за народен представител за 4-и МИР- Велико Търново.

– Г-н Чакъров, след 6 безапелационно спечелени мандата с БСП защо избрахте да се присъедините към проекта на ген. Румен Радев?

– Защото след 6 кметски мандата и повече от 40 г. натрупана експертиза в местната власт вече виждам, че проблемите в страната са толкова големи и такива, че стават нерешими на местно ниво. Аз никога не съм крил своите леви убеждения. Това беше причината за повече от 35-годишното ми членство в БСП. БСП залагаше важни, стратегически цели – да разруши порочния управленски модел, да работи за мир и ненамеса във войните, отстоявайки българските национални интереси, да брани правата на българите, особено на най-бедните.

За съжаление, всичко това си оставаше само добри намерения, а накрая се случи точно обратното – подкрепа за олигархичния модел чрез участие в кабинета „Желязков“, подкрепа за милитаристичния курс на Брюксел чрез подкрепа за коалицията на желаещите го. Ценовият хаос, за който предупреждавахме от ненавременното влизане в Еврозоната, вече се усеща от всички, но засяга най-вече социално слабото население. Тъжното е, че тази политика бе подкрепяна, понякога дори еднозначно от националните органи на БСП и бяха давани добри оценки за участието ни във властта. Сега същите хора правят други послания, опитват се да декларират нови принципи. Това ми се струва нелогично. Пожелавам им успех, защото България има нужда от силно ляво представителство. Никога няма да кажа лоши думи за хората, с които съм работил за тази кауза, защото те вярваха в принципите и се опитвахме да правим добри неща, опитвахме се да променяме политиките на централното ръководство. Не ни достигаха силите.

Включването ми във формацията на ген. Румен Радев „Прогресивна България“ е логичен ход. Аз съм със същите разбирания. Стоя на същото място. Убеден съм, че това е единствената възможност сега и в бъдеще България да тръгне по нов път. Път, който ще възстанови справедливостта. Нещо повече – днес не е моментът да спасяваме БСП или която и да е друга партия. Днес е моментът да се обединим, за да спасим България.

Необходими са промени в нормативната база. Нужна е нова карта за регионално развитие. Основната цел в ЕС е равни възможности за живот. В България имаме огромни диспропорции в регионалното развитие. Те не са само между районите на планиране. Те са в самите райони, между областите и между общините в областите. Резултатът от това развитие е видим в селата, особено отдалечените от областния център са със затихващи функции, без икономически възможности, без млади хора. Те просто ще изчезнат от картата на България.

Друга много важна общинска тема е финансовата децентрализация. Важно е да се знае, че общините съзнателно са поставени в положение на финансова подчиненост. Дълго време моделът функционираше, който кмет е от нашите и е съгласен с правилата, за неговата община ще има допълнителни милиони за инфраструктура. Това е така, защото в България собствените приходи на общините са по-малко от 30% от общите разходи, докато средните за ЕС са повече от 60%. Тези и още много други са мотивите ми да се кандидатирам.

– Какви са основните местни каузи, зад които застава „Прогресивна България“?

– Вече обявихме основните си приоритети в национален мащаб – борбата с олигархичния модел и обръчите им от фирми, пълен контрол върху обществените поръчки с помощта на изкуствен интелект, което ще спре източването на държавата. България е богата страна и не е вярно, че няма пари – просто те трябва да бъдат изразходвани честно и правилно. Националните ни проблеми, свързани с управления на „сглобки“, „коалиции по интереси“ и „бизнес конфигурации“, които си назначаваха правителства, доведоха до това проблеми на местно ниво да не бъдат разрешавани с години и обичайното оправдание е – „не стигат средствата“. Водоснабдяването е една от основните ни каузи – според нас час по-скоро трябва да се възстановят напоителните канали от яз. „Ал. Стамболийски“, които да оросяват вододайните зони на селата със собствено водоснабдяване. Трябва да се ускорят инвестиции в обновяването и откриването на местни водоизточници. Вместо това се разхитиха 500 мил. лв. в измислени ремонти на язовири. От язовир „Ал. Стамболийски“ трябва да се водоснабдяват В. Търново, общините Павликени, Сухиндол, П. Тръмбеш и Свищов. Не може почти цялата област да разчита само на яз. „Йовковци“, който лятото достига критично ниски нива заради свръхпотребление и загуби.

Пътната инфраструктура и безопасността е друга наша кауза. Колко катастрофи и колко жертви трябва да дадем в Прохода на републиката, за да узреем, че трябва да се разшири и „изправи“ пътя, а защо не и да се изгради тунел под Хаинбоаз. Докога Присовските завои край Велико Търново ще бъдат „лобно място“, години наред слушаме какви проекти имало за обезопасяването им, но всички виждаме, че отлежават по папките и какъв е реалният резултат. Харесва ли ви пътуването от старата столица до Русе, например, комфортно ли е за вас и безопасно, докато лавирате между тирове и колчета!? Изграждането на магистрала между Велико Търново и Русе е повече от необходимо, но не съм убеден, че тя трябва да покрива изцяло проектираното трасе, минаващо над красиви природни забележителности и унищожаващо природата – визирам Хотница, Беляковец, Момин сбор, Балван, Леденик. Каква е логиката магистралата да виси буквално над тях, както е проектът, а не да мине край Горна Оряховица, където има международно летище и голям железопътен възел. Неотдавна прочетох, че държавата се готви да препроектира участъка от Бяла до тук и според мен това е разумно.

В момента Община Горна Оряховица активно работи за рестарта на летището и пускането на граждански полети, което ще даде икономически тласък на целия регион както по отношение на промишлеността, така и на туризма. Всичко това обаче би било трудно без удобна и неотдалечена пътна инфраструктура.

– Каква е управленската ви визия за областния център Велико Търново?

– Индустрията на Велико Търново е туризмът във всичките му разновидности – опознавателен, културен, кулинарен, поклоннически, защо не – медицински и спортен? Още със създаването на Общонародния комитет за развитието на Велико Търново в ерата на Тодор Живков са преценили, че старата българска столица трябва да се развива в тази посока и са инвестирали в проучване и експониране на Царевец, старинните улици „Ген. Гурко“, „Самоводска чаршия“, създали са „Звук и светлина“, паметника „Асеневци“, архитектурният резерват „Арбанаси“ и т.н., докато „тежката промишленост“ е концентрирана в Горна Оряховица, Лясковец, Стражица…

За мен е нелеп фактът, че Регионалният исторически музей на В. Търново е разположен в „мазето“ на библиотеката и няма сграда. Приветстваме идеята държавата да откупи недалновидно продадения бивш Окръжен народен съвет срещу Царевец и той да бъде превърнат в Царски музей (Музей на Второто българско царство). Това би било много голяма добавена стойност за местния туристически продукт и прекрасен имидж за България, в която има сгради и чешми, много по-стари от доста други държави.

Според нас най-накрая трябва да бъде отворена за служби и Патриаршията на Царевец и тук да служи и самият Патриарх, а държавният глава да полага клетва именно тук, както е било още от древни времена. Нужно е само да бъдат преместени и експонирани на друго място стенописите на Теофан Сокеров, които, макар и вдъхновени от определена идеология, са произведения на изкуството. Това са каузи, с които сме готови да се ангажираме.