Футбол и политика – играчите, които смениха терена с парламента

„Оставете политиката извън футбола“ е известна фраза, която се пуска в социалните мрежи след всеки скандал. Въпреки това, някой футболисти не последваха този завет и решиха да сменят тренировъчните игрища с удобни кабинети в парламента.

Сол Кембъл – бившият играч на Тотнъм и Арсенал се присъедини към Консервативната партия през 2011-та, опитвайки да привлече гласове от крайните квартали на Лондон. Той дори бе сред номиниран за кмет на Лондон, но не успя да спечели вътрешно-партийната надпревара.

Андрей Аршавин- Руснакът се опита да намери политическа работа в Русия, но резултатът му бе познат от феновете на Арсенал – пропуск.

Роман Павлюченко – той също се да стане част от партията на Путин, кандидатирайки се от своя роден град Севастопол, но неуспешно.

Зико – един от най-великите бразилци, стана министър на спорта в родината си през 1990-та година. Бившата звезда на Фламенго, отличаваща се с остър ум, направи много реформи, но трябваше да освободи поста след една година. Зико разби митовете за глупавите футболисти и успя да заеме няколко различни ръководни роли в Япония, Ирак и Фенербахче, преди да се кандидатира за поста президент на ФИФА през 2015-та. Той обаче не успя да си осигури подкрепата на поне пет нации и трябваше да оттегли своята кандидатура.

Лилиан Тюрам

Той спечели всичко възможно на футболния терен, след което имаше смелостта да излезе на дебат срещу президента на Франция Никола Саркози. Две години по-късно, лидерът на страната му предложи министерско кресло, но Тюрам отклони поканата.

Пеле

Мнозина го считат за най-добрият на всички времена. Пеле обаче постигна престижни резултати е след края на кариерата си. Освен, че попада в челна позиция в ТОП 10 на пеймейкърите в света, той бе посланик на ЮНЕСКО и ООН, а освен това стана и министър на спорта в Бразилия.

Хакан Шукур

„Бикът от Босфора“ не изживя султанската приказк, въпреки че е топ голмайстор за Турция и легенда на Галатасарай.

Шукур влезе в политиката през 2011-та като член на управляващата партия „ Справедливост и Развитие“. По-късно излезе от партията и продължи мандата си като независим депутат. Проблемите за него дойдоха през 2016-та година, когато бе обявен за арест, след обвинение, че е част от въоръжена терористична група. Сега Хакан живее в изгнание, а името му е табу за турските журналисти, въпреки множеството му рекорди с националната фланелка.

Андрий Шевченко

Легендарният голмайстор на Милан и Динамо Киев започна политическата си кариера още преди да „окачи“ бутонките. Шева подкрепи социал-демократите на изборите в Украйна в края на 90-тте, а по-късно подкрепи и президентската кандидатура на Виктор Янукович. През 20212-та пък опита да влезе в парламента с партията „Украйна – Напред“. Неуспехът му в политиката обаче му стави време да се изяви като мениджър на националния тим на своята страна.

Каха Каладзе

Той разполага с невероятна политическа кариера, която стартира още по времето, когато Каладзе бе стълб в отбраната на Милан. Само няколко месеца по-късно, той стана министър председател и енергиен министър. За съжаление, Каладзе отказа поста заради бизнес интереси в сферата на онлайн казино игрите, но в момента е кмет на Тбилиси, като изпълнява тази роля вече пет години.

Джани Ривера

Джани е на 4-то място по мачове в историята на Милан, а политическата му кариера стартира с Християно-демократичната партия. Апогеят на политическата му кариера е през 2005-та, когато става член на Европейският парламент.

Ромарио

Един от най-великите нападатели на всички времена и легенда на Бразилия също опита късмета си на политическия фронт. Бившият играч на ПСВ, Барселона и Фламенго бе избран за член на една от парламентарните камери от партията на социалистите. Той използва позицията си за да лобира за провеждането на Световното първенство в Бразилия през 2014-та.

Скоро след провеждането на турнира, Ромарио бе избран да стане част от бразилския сенат, получавайки най-много гласове измежду всички кандидати от Рио де Жанейро. Сега Ромарио също е в политиката, но от 2021-ва година представлява либералната партия.

Джордж Уеа

През 2005-та, малко след втората гражданска война в Либерия, носителят на Златната топка от 1995-та анонсира участието си в президентската надпревара на страната. Въпреки обичта на населението, опозицията се аргументира, че Джордж е неопитен и няма образование, като дори му бе пришит прякора „бебе в гората“.

Уеа загуби от завършилата в Харвард Елън Джонсън Сърлийф, но през 2014-та взе сладка победа срещу нейният син на сенаторските избори.

Това далеч не бе краят. Уеа отново се кандидатира за президент през 2017-та, като този път успя да вземе поста със 61.54% от гласовете.