Фонд на Христо Филипов в Държавен архив – В. Търново

През 2026 г. Държавен архив – Велико Търново се сдоби с документите на талантливия журналист Христо Цанков Филипов – име, което през 80-те г. на ХХ в. мнозина търновци свързват с действащото телевизионното студио на Българската национална телевизия (БНТ) в града, чиито двигател е именно той. Ценните документи са запазени и предоставени на Архива от сина му Александър, започнал като оператор в студиото на Националната телевизия до закриването му през 1992 г. от тогавашния шеф на БНТ – Асен Агов. Към днешна дата синът Александър продължава да се занимава професионално с телевизионната камера в телевизия  Eurofolk TV.  Ето малко биографични сведения за Хр. Филипов.

Христо Цанков Филипов е роден на 28.01.1940 г. в Търново (дн. Велико Търново). Последователно учи в търновските училища: Народно първоначално училище „Петър Дабков“, през учебните 1947/1948 и 1948/1949 г., през 1949/1950 г. е в Народно образцово първоначално училище „Бачо Киро“, а през учебната 1950/1951 г. завършва с отличен успех началното си образование в Народно основно училище П. Р. Славейков. След това семейството му се премества в Стара Загора, където до 1954 г. Хр. Филипов посещава  III-то Средно училище „Васил Левски“. Гимназиялният курс на обучение в периода 1955-1957 г. е завършен отново в старата столица, в Смесена гимназия „Митрополит Климент“. През целия период на средното образование на Хр. Филипов са издавани похвални грамоти за отличен успех. В 1957 г. завършва курс за „радиоконструктор“ при Окръжен радиоклуб на „Доброволна организация за съдействие на отбраната“ (ДОСО).

През 1958 г. е призован в редовете на Българската армия и е пратен в Медицинска школа на курсове за санитарни инструктори. Периодът на военната служба отбива в Русе и се уволнява през 1962 г. с чин сержант по специалността „санитарен инструктор“. На 30 май 1959 г. успява да вземе с отличен успех изпита в София и придобива правоспособност за „киномеханик на теснолентова прожекционна машина“.

Трудовия си път започва на 23 юли 1962 г., като монтьор III-ти разряд в Слаботоковия завод в София. Със заповед №15223/31.07.1962 г. на директора на завода Иван Радонов Хр. Филипов е назначен за монтьор II-ри разряд на телефонни апарати. Професионалната му кариера продължава на учителското поприще, във вечерна гимназия „9-ти септември“ – Горна Оряховица, където е преподавател по математика и физика, от 1 септ. 1964 до 5 юли 1965 г. През 1964 г. е приет и в Профсъюза на учителите. В периода 5 юли 1965 – 31 дек. 1966 г. Хр. Филипов се отдава на старата си страст радиото като техник в Радио-транслационен възел (РТВ) и Районна станция на съобщенията (РСС) – В. Търново. От 1 ян. 1967 до 1 февр. 1973 г. е началник РТВ, а след тази дата е зам. началник по техническата част. На 5 февр. 1967 г. сключва граждански брак с Мария Великова Михайлова и през същата година Хр. Филипов е издигнат за началник на РТВ в Централна поща – В. Търново. През 1971 г. записва „журналистика“ в Софийски университет „Климент Охридски“ и след 4 години, през 1975 г., завършва висшето си образование. Дипломната му работа е на тема: „Естетически аспекти на радиопредаванията за младежта“ (Анализ на предавания, включени в програмите на радиостанция „Младост“ – 1975 г.“). През същата 1975 г. Хр. Филипов е назначен от Окръжния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) – В. Търново за нещатен кореспондент на радио Стара Загора, на което сътрудничи още от 1971 г. През януари 1976 г., поради съкращаване длъжността „зам. началник на техническата част при РСС“, на Христо Филипов е предложен поста „началник на съобщителни съоръжения V-та категория РТВ“ към Окръжно управление на съобщенията.

Неговият творчески и аналитичен ум му помага в разработките, самостоятелно и в колектив на десетки патенти и рационализации в системата на съобщенията. Следват нови качествени натрупвания и израстване в професионалната кариера с назначения за: „ръководител производствена група“ през 1979 г., „началник експлоатационна звено в РТВ“, а през 1982 г. е „зам. главен редактор“, реализирайки отдавнашната мечта на великотърновци за собствено телевизионно студио към Българската телевизия. Самото студио е осъществено с Решение на Бюрото на Министерски съвет №46/19 март 1979 г. В следващите години Хр. Филипов е неуморен радетел за цялостното технологично оборудване с най-модерна техника на това студио, поместено на последния етаж в сградата на бившата БНБ банка, до пощенската палата във Велико Търново. Именно тук той прави качествен скок в развитието си, за да разгърне таланта си на творец, сценарист и водещ на телевизионни продукции. По този начин достояние до широката общественост стават редица любопитни факти не само от славното миналото на старата столица, но и събития, годишнини, постижения, срещи от екрана с фактори в областта на местната политика, култура, икономика и спорт, а и с настроенията на обикновените граждани. В същото време той успява да е на нужната висота и като художествен ръководител на състав за буфосинхрон „Импулс“ към Окръжно управление на съобщенията. С него извоюва първо място на общинския фестивал на художествената самодейност през 1982 г. и сребърен медал на VI-ти републикански  фестивал през 1984 г. През 1987 г., на следващия VII-ми поред фестивал, Хр. Филипов е удостоен със златна значка, а неговия буфосъстав се окичва със званието „първенец“ на окръжно ниво.  Продължава да заема ръководна позиция като „зам. главен редактор“ до 1992 г., когато телевизионното студио в града е закрито със заповед на тогавашния главен директор на Българска национална телевизия (БНТ) Асен Агов. През същата 1992 г. Хр. Филипов отново се изявява на журналистическото поприще, но вече като кореспондент на новооткрития вестник „Континент“. През периода 1993-1995 г. се връща като репортер в БНТ за новинарската емисия „По света и у нас“, където работи и със сина си Александър Филипов, който е оператор в телевизионната медия. Пенсионира се през 2001 г. През 1995 г., по повод участието му във Великотърновският комитет по изграждане паметника на Стефан Стамболов, получава като знак на признание грамота за обществени заслуги.

Христо Филипов почива на 16 май 2024 г.

Предадените документални материали, след експертиза и научно-техническа обработка са разпределени в шест раздела, в новобразувания личен фонд №1842. Към първия раздел – „Документи от биографичен характер“ освен автобиографичните бележки за фондообразувателя, предадени от сина му, намират място редицата запазени удостоверения за завършени начални класове, свидетелства за завършено основно образование, похвални грамоти за отличен успех и поведение, удостоверения за придобита квалификация за радиоконструктори при Окръжни радиоклуб на ДОСО – В. Търново и взет изпит по правоспособност за „киномеханик на теснолентова кинопрожекционна машина“. Сред редицата оригинални, но вече малко екзотични документи от миналото, можем да споменем също военно-отчетна книжка, членска книжка издадена от Профсъюза на учителите, студентска книжка, дипломата му от Софийски университет „Климент Охридски“ и свидетелството за успеха от годишните изпити по специалността „журналистика“. Важно място заемат грамотите и удостоверенията издадени от Общинския комитет за култура – В. Търново и Централния организационен комитет на шестия фестивал на художествената самодейност за извоювано първо място, удостояването със златна значка на състава за буфосинхрон „Импулс“ при „Окръжно предприятие на съобщенията, чиито художествен ръководител е именно той, както и звание „първенец“ от Окръжния етап на VII-ми републикански фестивал на любителското народно творчество. Тук намира място и почетната грамота от председателството на Общобългарския комитет „Васил Левски“ за заслугите му по изграждане паметника на Ст. Стамболов в града.        Призвание за журналистическата дейност на Хр. Филипов е поканата от проф. Хачо Бояджиев – ген. директор на БНТ и Петьо Блъсков – президент на Пресгрупа „168 часа“ до него за връчване в НДК – София на голямата награда за журналистика „Златен пъпеш – 94“.

Богат на документи е и втория раздел от фонда „Творческа дейност“. Именно тук, в периода 1983-1988 г., истинското призвание на Хр. Филипов на творец и режисьор изпъква в преките включвания от телевизионното студио във Велико Търново, овеществено в любимото на много българи предаване на Българската телевизия „Събота по същото време“. Интересни и злободневни събития и личности, юбилейни чествания и редица институции в региона намират своя отговор в репортажите на вече репортера Хр. Филипов за новинарските емисии на БНТ „По света и у нас“ и „Ефир 2“. В онзи наситен на събития период 1993-1995 г. темите са толкова разнородни, че се наложи да бъде изготвен вътрешен опис на запазените документи формиращи три архивни едници от описа. Вътрешен опис е изготвен и за документите от периода му като кореспондент на в-к „Континент“ – 1992-1995 г.

Със заповедите и уведомленията за назначаване и преназначаване Христо Цанков Филипов на различни длъжности, допълнително споразумение към трудов договор и удостоверение за трудов стаж започват документите от следващия раздел „Служебна дейност“. Тук истинска находка са протоколите на Техникоикономическият съвет при Държавно предприятие „Окръжно управление на съобщенията“ (ОУС) – В. Търново с решения за приемане  и внедряване на рационализации от Хр. Филипов, изплащане на хонорари и подлагане на експерименти негови предложения. Над 20 са тези негови изобретения за периода 1970-1981 г. За онагледяване важността и курса на някои от тогавашните държавни приоритети ни помага запазения местен тематичен план от 1980 г., служещ за направляване изобретателската дейност в системата на съобщенията в окръга, с планови показатели и разчети за рационализаторската дейност. Редица приемателни протоколи, докладни записки, заповеди, сведения, справки и др. от и до Хр. Филипов към Министерство на вътрешната търговия и услугите, Българска теевизия и Окръжен народен съвет – В. Търново дават представа за трудностите по обзавеждане с техника и други на телевизионното студио във Велико Търново.

От документите на фондообразувателя от обществената му дейност си струва да отележим отчета за приходите и разходите по сметка №702 на Националния инициативен комитет за изграждане паметник на Стефан Стамболов за периода май 1993 – 15 март 1995 г., допълнен със списъците на дарители. Активната му гражданска и журналистическа позиция на Хр. Филипов, подчинена на търсене на истината, се разкрива от писмата-обвинения към редакционната колегия на Главна редакция «Новини» към БТ относно дезинформацията и липсата на коректно поднесени новини от Великотърновски регион. Тук в четвъртия раздел «Кореспонденция» има благодарствени писма за създаването на документалния филм „Тайните на с. Градница“, Севлиевско, ръководител на снимачния екип на когото е именно Хр. Филипов.

Богат е и снимковия материал от петия раздел „Фото и фонодокументи“. Тук намират място индивидуалните снимки на Христо Цанков Филипов от апаратната на Радио-транслационен възел (РТВ) – В. Търново, като киномеханик при заснемане филм за с. Градница, Севлиевско, груповите снимки с колеги журналисти и оператори, сред които Николай Колев, Найден Минков, Катя Чорова, Илия Монов, Недялко Чалъков, Любомир Попов, Неделчо Йорданов, Манол Манолов, Андрей Кефиров, Бяно Бянов и Димитър Георгиев от културни мероприятия, манифестации, конгреси, чествания, концерти, заснемане на народни обичаи, монтажи на филми и др. Интерес представляват и фотографските материали на Филипов от участието му в представления като ръководител на буфосинхронен ансамбъл „Импулс“, от отразяването сватбата на героя от САЩ 1994 г., футболиста Цанко Цветанов. Предадена е и богата колекция от магнетофонни ленти със записи от фестивала „Поглед към вековете“ – 1965 и 1978 г., възстановяване празника на Велико Търново на 22 март 1984 г., откриване Великото народно събрание 10 юли 1990 г., за историята на кооперация „Грозд“ – с. Караисен, Владимир Висоцки във Велико Търново, посещението в област Полтава, както и в записи на касети. Към последния шести раздел „Събирателска дейност“ е редно да се споменат и копията на юбилейните табла на чиновниците при Великотърновската телеграфо-пощенска станция, някои от тях представляват изключителна рядкост, защото са от 1884 г. и 1934 г., на Радио-транслационния възел и поддръжката на телефонната мрежа от 70-ти г. на ХХ в. Тук намират мяст  и сборника „Полтавщина“ – историко-географски и културно-просветен фотоалбум за Полтавска област и програма „Полтавски дни на дружбата във Великотърновски окръг“ – за културните събития от посещението на делегацията от Полтавска област във Велико Търново през 1982 г.

Документите от личен фонд „ФИЛИПОВ, ХРИСТО ЦАНКОВ“ ни позволяват да хвърлим поглед към постиженията в сферата на съобщенията, средствата за масово осведомяване и личния принос на журналиста Хр. Филипов по създаването на репортажите, както и етапите от творческия му път до издигането му като една от движещите сили на Радио-транслационен възел (РТВ), Районна станция на съобщенията (РСС) – В. Търново и най-накрая до стожер в телевизионното студио на Българската национална телевизия (БНТ) във Велико Търново в периода 70-те 90-те г. на ХХ в.

Фондът е дарен

                                                                                              Тихомир Тонков – гл. експерт