Ето кои получават най-големи заплати във В. Търново

Областният съвет за тристранно сътрудничество единодушно прие план за действие през 2023 г. и гласува информация за състоянието на пазара на труда, наетите лица и средната работна заплата в област Велико Търново за миналата година.

Заседанието откри областният управител инж. Георги Гугучков и бе водено от заместника му Станислав Николов. На срещата присъстваха експерти от Областна администрация, представители на КНСБ, „Подкрепа“, Асоциацията на индустриалния капитал в България – клон В. Търново, Търговско-промишлената палата, Съюз за стопанска инициатива, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – клон В. Търново, Дирекция „Бюро по труда“ и Отдел „Статистически изследвания“.

На заседанието стана ясно, че наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на миналата година са 65 000, от които в частния сектор работят близо 70% в цялата област. Средната брутна работна месечна заплата за октомври 2022 г. в областта е била 1 386 лв., за ноември – 1 374 лв., а за декември вече е била 1 410 лв. През четвъртото тримесечие на миналата година средната месечна заплата в региона е с 60 лв. по-висока спрямо предходното тримесечие, но е с 489 лв. по-ниска от средната за страната, която е била 1 879 лв. В сравнение с останалите области на страната по показател равнище на работна заплата областта се нарежда на 18-то място.

Най-висока заплата в края на миналата година са получавали заетите в: „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – 2 072 лв. и „Финансови и застрахователни дейности“ – 2 045 лв., а най –ниско платени са били наетите лица в икономическите дейности: „Операции с недвижими имоти“ – 901 лв. и „Професионални дейности и научни изследвания“ – 906 лв.

Най-търсените професии във Великотърновска област през миналата година са били работници в добивната и преработващата промишленост, оператори на стационарни машини и съоръжения, работници по събиране на отпадъци, машиностроители, персонал, полагащ грижи за хората, водачи на МПС, монтажници, продавачи, преподаватели, квалифицирани работници по производство на храни, облекло и дървени изделия, както и работници в сферата на персоналните услуги.

По време на заседанието бяха коментирани и някои тревожни тенденции на пазара на труда. От Стопанската камара информираха, че все още много млади хора или емигрират, или не искат да работят, докато в същото време делът на заетите в сивата икономика остава доста висок. Представителят на КРИБ Олег Божанов обърна внимание, че учениците в 12-ти клас вече са пълнолетни, но нямат достъп до пазара на труда. Росен Иванов от Търговско-промишлената палата предупреди, че изкуственият интелект може да провокира много сериозна трансформация в пазара на труда и ще направи уязвими сверите на медицината, образованието, финансовия сектор и др., а Димитър Чолаков от Съюза за стопанска инициатива акцентира върху необходимостта от подготовка на повече кадри в областта на киберсигурността.