Емил Стефанов: „Шахматът учи на стратегия, постоянство, организираност, носи забавление и създава много приятелства“

Състезателят на ШК „Етър” Емил Стефанов стана категоричен победител в анкетата на Община Велико Търново за Спортист № 1 за юноши и девойки. Талантливият ФИДЕ майстор оглави допитването с внушителна преднина пред втората Бояна Томова. Това бе и третата му победа в анкетата, след като през 2010 и 2012 г. отново бе победител, а през 2013 г. бе втори.
Емил Стeфaнoв спечели шампионската титла на България до 18 години по класически шах в началото на април т.г., а веднага след това добави и титлата по ускорен шах, както и сребърен медал на блиц. Само месец преди това Емо Стефанов бе направил отлично представяне на проведените във Велико Търново държавни първенства до 20 години, като първо спечели вицешампионската титла в класическия шах, а после повтори успеха си и в блица.
През юли на международен турнир в Ниш, ученикът на ППМГ „В. Друмев” покри изискванията за майстор на ФИДЕ, както и първа норма за международен майстор. В мoмeнтa Емил Стeфaнoв имa висок международен рейтинг, но това, което респектира, e темпото на израстването мy.

– Емо, каква бе 2016 година за теб?

– Доста успешна бе за мен, с две покрити норми за международен майстор, като се боря и за трета. Утвърден съм вече като ФИДЕ майстор и имам доста успехи от първенствата в страната до 18 и до 20 години.

– Стана трикратен победител в анкетата за Спортист № 1 при подрастващите. Как го приемаш?

– Чувствам се доста добре, емоциите са приятни и се радвам, че бях избран за трети път за Спортист на годината.

– Антъни Иванов след двете си победи при подрастващите вече е ? 1 при мъжете, ти преследваш ли тази цел?

– Поздравявам Антъни за успехите. Имам само още една година до 18 години, но вече гоня резултати и при мъжете. Старая се да постигам високи резултати и там.

– Кой те насочи към шахмата?

– Двамата ми дядовци Емил и Стефан, аз и брат ми сме кръстени на тях. Играя от 7-годишен, после бях спрял за малко, но от десетгодишен играя постоянно и се готвя професионално при WIM Светла Йорданова. Щастлив съм, че намирам подкрепа, както в семейството си, така и в клуба.

– Кога разбра, че ще се занимаваш трайно с този спорт?

– Осъзнах го с течение на времето, към 12-годишна възраст вече придобих опит и резултатите започнаха да идват. Тринадесетгодишен станах за първи път и шампион на България при юноши до 14 г., така нещата постепенно тръгнаха. Вече имам 4 златни, 3 сребърни и 3 бронзови отличия от ДИП на България.

– С какво те привлича шахматът?

– Разполагайки моите фигури на удобни позиции, те са като моя живот… Трябва да надиграя другия, а всяка победа носи доста емоции, както във всеки спорт. Има доста организираност, изисква се огромна мисъл да се предвиди всеки един ход на противника. Необходимо е и да разконцентрираш съперника психологически, необходим е и т.нар. покер фейс, да не може противникът да предвиди дали ти харесва съответната позиция. Разбира се, преди това е необходимо да имаш цялостната подготовка.

– Доколко е важна твоята собствена концентрация по време на партия?

– Трябва да е на сто процента, да няма много разсейване и ставане от дъската.

– Коя е най-изненадващата ти победа и най-неочакваната загуба?

– Нямам все още такава неочаквана загуба и се надявам да нямам. Такава победа също нямам, защото се старая да стигам до победите методично, да надигравам противниците си бавно и закономерно.

– Има ли значение срещу кого играеш – млад или опитен, българин или чужденец, мъж или жена?

– Националността няма значение, важна е възрастта. Ако е по-млад, ще търси конкретна игра с повече динамика, ако е по-възрастен, ще иска по-позиционна игра. Така че подхождам според противника. Като предпочитание съм за позиционна игра, въпреки че нямам проблеми да играя и по-динамична.

– В кариерата ти досега най-големите впечатления от срещите с Каспаров, Карпов и Полгар ли бяха, или по-скоро би откроил някоя партия с даден гросмайстор?

– Не само срещите с тримата, а и някои партии като тази с гм Суат Аталък (Турция). Срещнахме се в третия кръг в Ниш, а той беше загубил във втория. Знаех, че тази партия е възлова – и за него, и за мен, защото ако загубя, турнирът ми отива в съвсем друга посока. Бях се настроил да играем здраво и се получи доста интересна партия, която завърши реми. После двамата я коментирахме и усещането беше незабравимо. Шахматът позволява да се създават приятелства.

– Имаш ли кумир в шахматния спорт?

– Веселин Топалов и естествено, Магнус Карлсен. Но не толкова се старая да подражавам, колкото да си изградя свое име в шахмата с помощ от другите, която черпя.

– Очакваше ли коефициентът ти да скочи толкова м.г. и въобще това може ли да се планира?

– Няма как елото да се планира, по-скоро се планира играта. Старая се да играя добре, да не позволявам на противника да разгръща играта си. А коефициентът сам ще си дойде. Но усещането да скочиш с над 250 т. е прекрасно.

– Какви са непосредствените ти цели?

– Гоня трета норма за международен майстор и след това вече идва по-трудната задача – трите норми за гросмайстор. Календарът още не е готов, но е важно да няма месеци без участие. Надявам се през 2017 година да стана международен майстор и след това почвам да гоня и гросмайсторското звание. Защо не и още през 2018-а…