Движение „Царевград за В. Търново”: “С изграждането на храма “Св. Възнесение Господне” ние казваме: Търново е духовната столица на България!”

Години наред идеята Партиаршията да стане действащ храм е била като блян за мен и десетки мои приятели интелектуалци. Това признава инж. Николай Николов, кандидат за общински съветник от движение “Цареград за Велико Търново”, което стана двигател на организираната национална подписка за превръщането на светинята на Царевец в действаща църква. Амбициите на организаторите е подписката да обхване цялата страна и да бъде внесена в Министерски съвет.

С делото “Свети 40 мъченици” се постави един важен жалон в държавата – тук е обявена независимостта на България. На Патриаршията, тя е обявена за втори път, този път като църковната независимост. Това е вторият важен жалон за нас. С тях ние казваме: Търново е духовната столица на България! Тук са духовните водачи на нацията!, казват членовете на инициативния комитет, организирал подписката, чийто председател е инж. Николов. В него влизат още – деканът на Богословския факултет на ВТУ доц. д-р Димитър Попмаринов, адвокатът Пламен Иринчев, а арх. Боян Кузупов, по чийто план е възстановена и завършена Патриаршеската църква през 1981 година, вече има готово решение как храмът да бъде изпълнен по православния канон.

Ние не отричаме Теофан Сокеров и неговото изкуство и няма да влезем в храма, за да рушим. Има технология, по която стенописите, които сега са в Патриаршията, могат да бъдат изнесени, съхранени и поставени на друго място, казва още инж. Николов. Създателят на параклиса „Св. Мина” в старата столица обаче е категоричен, че Патриаршеската църква “Св. Възнесение Господне” трябва да бъде изпълнен по канона, с олтар, иконостас и стенописване, за да може Великотърновският митрополит да служи там и храмът да си върне славата на „майка на българските църкви”.

Митрополит Григорий: „Патриаршията трябва да е на Светата Църква, а църквата сме всички ние”

Един Владика не може да не подкрепи едно такова добро начинание и аз изказвам отеческа благодарност на онези, които искат да я реализират. Когато храмът стане достъпен за хората, а това е желание не само на българи, а и на хора, живеещи зад граница, то той трябва да се възстанови с мнението и наставлението на Светата Църква, за да бъде истински храм, а не както се получи онази бутафорна ситуация със „Свети 40 мъченици”, която уж е храм, но е просто един музей. Не е ли един храм в притежание на светата църква, то той, оставен на светски институции, колкокото и да са добронамерени, доброжелателни  и отговорни, те нямат тази духовна настройка и богословският капацитет, за да бъде божият дом обгрижван, както трябва.

Затова храмът първо трябва да бъде реконструиран – а това не е много сложно и аз ще им кажа, когато дойде времето, какво точно трябва да бъде сторено, за да се придобие видът на истински храм, за да можем да извършваме там богослужение. Защото ще има много хора, които ще искат в нея да бъдат кръстени, венчани и т.н. Българинът е партиот и много люде ще бъдат поблазнени от факта, че в тяхното кръщелно или венчално свидетелство ще бъде вписано, че  този акт е осъществен в храма „Свето Възнесение Господне”, в императорският и патриаршеския храм. А това няма как да стане, ако не стане този храм църковен. Иначе ще си остане един музей.

Предусещам въпроса: какво ще правим с фреските на Теофан Сокеров? Те са имали своето голямо значение за времето си и сега, с наличната техника, могат да се поставят на отделни пана, да се експонират в музейна зала или където общината реши. Да бъдат историческа и културна ценност, която също да бъде видяна от туристите и гостите на града. За да върне Патриаршията старата си слава  трябва да има волята на нашите правителствени органи и упоритостта на българина, който и като данъкоплатец, и като гласоподавател да даде своите наставления какво трябва да се сучи с този храм. А именно – да е храм, а не музей. Особено усърден в това начинание е инж. Николай Николов. Имам куража и на г-н Даниел Панов, работил успешно дълги години на Царевец и реализирал колкова добри инициативи. Смятам, че и неговият опит ще е много полезен в тази насока. Това, което се случи на Великден на хълма Царевец, една съвместна наша идея с кмета д-р Румен Рашев, който като добър християнин и българин реализира – да кажем заедно „Христос Возкресе!” пред портите на Патриаршията, догодина да направим вътре в храма. Храмът обаче, трябва да е православен – т.е. трябва да е притежание на Българската Православна Църква. А Църквата – това сме ние хората.

Проф. Пламен Легкоступ: “Всички храмове трябва да са действащи, но стенописите на Патриаршията да се съхранят”

Като православен християнин съм за идеята всички храмове да са под егидата на Българската Православна Църква и да бъдат действащи храмове. По този въпрос две мнения не може да има. Имам резерви в този смисъл, че преди време там, на Патриашията, бяха вложени много държавни средства за стенописването, извършено от Теофан Сокеров. Тези стенописи са много стойностни от естетическа гледна точка. Те безспорно не са на религиозна тематика, но по онова време това нямаше как да стане. Така или иначе, би трябвало да се намери най-добрата форма тези стенописи да бъдат съхранени и експонирани като част от нашето културно и историческо наследство. През призмата на толкова години те носят тази стойност. Изключителна стойност има и металната врата на Патриаршията с нейните невероятни релефи. Не знам дали канонът позволява тя да остане. Аз съм „за” Патриаршеската църква да си възвърне статута на действащ храм, като преди това се помисли за съхраняването на тези реликви.