Двете страни на монетата – проблемът с бездомните кучета

От години в България назрява социален проблем, който с течение на времето вместо да се решава, се усложнява. Това е проблемът с безстопанствените животни. Уж имаме модерно законодателство, уж работят програми за кастрация и справяне с проблема на увеличаващата се популация, а проблема сякаш буксува и остава нерешен. Ежедневно сме свидетели на свади между така наречените „кучелюбци” и „кучемразци” в социалните мрежи, ежедневно сме свидетели на постове във Фейсбук или други публикации за насилие над животни, за изоставени животни, за пострадали хора от животни и т.н. На територията на област Велико Търново са регистрирани десетки организации за защита на животните, но какво представлява работата им, с какво са ангажирани и до колко са ефективни можем да разберем само от тях самите. За отговор на въпросите си се свързахме с Фондация „Кадифени сърца” и нейната управителка Миглена Джурова.

– Здравейте, г-жо Джурова! Моля разкажете ни за работата на фондацията, която ръководите.

– Здравейте! Фондацията е учредена в началото на 2015 г., като дейността й е в обществена полза, което носи данъчни облекчения за дарителите ни. През годините съм била част от няколко организации, но се убедих, че българите трудно мелим брашно заедно в подобни инициативи и по ред причини се оттеглих и учредих своя фондация. „Кадифени сърца” се занимава с бездомни животни, изоставени (разбирайте дори изхвърлени в кофата за боклук) кученца и котенца на възраст от 1-2 дни до много възрастни животни, както и животни станали жертва на насилие. За съжаление явно не сме дорасли достатъчно като нация, за да осъзнаем и осмислим (а може и да не искаме да осъзнаваме и осмисляме), че насилието над животни неминуемо води до насилие над деца и възрастни хора, но това е много обширна тема. Цялата ни дейност е подкрепена и финансирана изцяло от дарения, предимно от физически лица от чужбина и е крайно недостатъчно, за да работим спокойно и да сме максимално ефективни.

– Според Вас от къде идва проблемът с продължаващото нашествие на нови и нови животни на улицата? Има ли проблем в програмата „Кастрирай и върни”?

– Проблемът ще е актуален докато има неуредени въпроси в законодателството ни и органите, осъществяващи контрол, като например неработещ регистър за домашни животни. Всъщност регистър има, но хората, които чипират и регистрират животните си са минимален брой. Остава проблема с индустриалните зони, вилните зони, селата, където масово дворните животни, използвани за пазачи не са кастрирани и се размножават неконтролируемо. Не веднъж съм прибирала цели кучила на около 15 дни, изоставени на всякакви места. Хората трябва да разберат, че не е хуманно да изоставиш невръстни животни на улицата и да си мислиш, че те ще се оправят или така е най-добре за всички. Напротив – така се стимулира увеличаването на популацията от бездомни животни и тези, които биват изоставени се обричат на грозна смърт или мъчителен живот. Това не е полезно нито за животните, нито за хората, защото когато утре част от тези изоставени пораснат все пак и заживеят пред нечий дом, считайки територията за своя, тогава идва проблема и хората, „кучелюбци” и „кучемразци” се хващат за гушите. А колко по-лесно, хуманно и здравословно би било ако се кастрира дворното куче и целият този сценарий в бъдещето не се осъществи.

Програмата „Кастрирай и върни” е международно призната за ефективна и работи, но в чужбина всички домашни животни се кастрират задължително, а тези, които са решили да размножават домашния си любимец се регистрират като развъдчици и плащат сериозни данъци. „Кадифени сърца” предвижда да има безплатни кастрации за селата и хората, които не могат да си позволят да платят за кастрация на животното си, могат да се възползват и да се погрижат за здравето на любимеца си. Но всичко това изисква финансиране, за което се боря в момента, както и за още няколко проекта.

Трябва да проумеем, че това е проблем на цялото общество, като много други и ако искаме да бъде решен трябва всички заедно да работим за решаването му, а не да се делим на обичащи и мразещи животните.

– Какви проекти сте заложили в работата на фондацията?

– Работя в няколко направления. На първо място, а и най-неотложно е временното настаняване на изоставени животни на възраст под 2-3 месеца, ваксиниране, чипиране и задомяване. Това отнема много време, труд и средства, но ако оставим тези животни на улицата те ще са следващите, които ще дадат поколение, което значи безкраен омагьосан кръг и плащане за кастрации от страна на общинските бюджети. Хубавото е, че всяка от общините има подписан договор с кастрационна фирма и дори с минимален бюджет се върши някаква работа. За съжаление общините заделят бюджет за кастриране на бездомни животни само в централните градски части, затова ние имаме желание да помогнем в останалите райони. Идеята е да няма животни на улицата един ден, според мен твърде далечен ден, но все пак е някаква перспектива.

Вторият проект, по който работя, е създаване на спасителен център за временно настаняване на животни, защото без него работата ни е ужасно трудна, да не говорим и невъзможна. За сега се справяме като настаняваме животни в приемни домове, но при 15 малки кученца е почти невъзможно да се справим. Замисъла на спасителния център е той да бъде съчетан и с кастрационен център, за да може да предлагаме безплатни кастрации и да помагаме при справянето с проблема. Намерила съм подходящ обект, но липсва помощ за закупуване и ремонт.

Третият проект е кастрационен и идеята е да се правят кампании за всяко населено място, селата имам  предвид.

– Лесно ли намирате дарители, откликват ли хората, фирмите?

– Не, това е най-трудното в работата ни. Всички работещи организации се сблъскваме с този проблем. В България е мръсна дума дарителството, особено за подобна кауза, поне аз така мисля, защото съм изпратила десетки писма на фирми от региона на Велико Търново, но само една прояви интерес и той се сведе до няколко разменени и-мейла и всичко приключи. До този момент помощ получавам само от фирма от София, Металхим Холдинг, малки, но редовни суми, на които мога да разчитам за закупуване на храна, ваксини или лекарства за подопечните ни животни.

Останалите дарения, скромни суми идват от дарители от Европа и България, физически лица. Каквото не достига, а то не е никак малко го плащам от джоба си. Много хора ще ме упрекнат или дори ще се подиграят с каузата, за която работя доброволно, но на тях бих казала, че за всеки влак си има пътници, това е моят избор.

Обръщам се с апел към всички от регион Велико Търново – ако искате да подпомогнете тази кауза, намерете работещите организации в града Ви и направете дори минимално дарение, за да може да продължим да работим за решаване на проблема с бездомните животни. Ако желаете да помогнете на фондация „Кадифени сърца” можете да дарите тук:

УНИКРЕДИТ БУЛБАНК
IBAN: BG81UNCR70001522170821
BIC: UNCRBGSF
Фондация “Кадифени сърца”
paypal: samtherzen.bg@gmail.com

Основание за плащане: моля посочете за кой проект или за какво дарявате

Можете да ни намерите и във Фейсбук на https://www.facebook.com/Stiftung.Samtherzen.Bulgarien