Днес празнуваме Йордановден

В народната традиция празникът има различни имена – Кръстовден, Водици, Водокръщи и др. На този ден празнуват всички с името Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.

С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни. От днес започва и изпращането на сгледници и периодът на сватбите до Великденските заговезни. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи.

За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична църковна служба свещеникът хвърля Светия кръст в нея. По традиция млади мъже се хвърлят, въпреки студа и ниската температура, за да го извадят.

Успелият е честит и здрав през цялата година. Болни пък се къпят на мястото, където е хвърлен кръстът. Вярва се, че ако кръстът замръзне, това предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, годината ще е плодородна и добра.

Според народните вярвания Йордановден епоследният ден от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери.

Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

На 6 януари при военна обстановка се освещават и военните части и бойните знамена.

Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява тази българска традиция.

„И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.

Този момент от новозаветното евангелие на Матея е в центъра на празника Богоявление, или Йордановден – по името на реката, в която св. Йоан Предтеча кръщавал вярващите. На този ден при него дошъл сам Христос.

Според библейския разказ Йоан Кръстител потапял до шия всеки човек и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. Когато видял Иисус обаче той веднага се поклонил и казал, че самият той трябва да се кръсти от него.

Спасителят влязъл във водите на река Йордан и в този момент над него се отворили небесата, блеснала светлина, подобна на мълния, и Духът Божий във вид на гълъб слязъл върху Кръщаващия се Господ. Чул се глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.

Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II в., но до IV в. той се отбелязвал ведно с Рождество Христово.

Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил пред света за обществено служение. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.