Днес празнуваме Игнажден

Днес православната църква почита църковния празник на Свещеномъченик Игнатий Богоносец, наричан от народа Игнажден.

По традиция Игнажден се отбелязва на 20 декември, но когато се пада в неделя, той се измества с ден напред по решение на Българската православна църква.

Игнажден е традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започват Новата година и коледните празници. Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер. За нея се приготвят постни храни. На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща и орехите се запазват за останалите кадени вечери. Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани „мъченици“ не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.

Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” (Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден” (Родопите), “Полаз” или “Полязов ден” (Котленско) или “Млада година”. За него е типичен обредът “полязване” или “булезене”. През целия ден домакините следят какъв човек ще прекрачи най-напред прага им, за да се определи „полеза“ късмета за следващата година. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Но някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Ако той е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година. Когато гостът-полазник влезе вкъщи, трябва да донесе със себе си трески и съчки, събрани край дръвника на двора. Поставя ги на купчинка пред домашното огнище и кляка или сяда над тях, като имитира мътене. Това символично ритуално действие има за цел да осигури добър приплод на кокошките и останалите домашни птици. После гостът се изправя и разравя огъня, така че да изскочат много искри. Докато върши това, той благославя: “Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в таз къща!” След това стопанката подава на полазника решето с различни семена в него и го кара символично да сее наоколо. А той нарича да се роди много ечемик, пшеница и царевица. Първият гостенин се кани на трапезата и се гощава обилно, както изисква българското гостоприемство. Стопаните го черпят с ракия и вино и му дават специален “игнатски кравай”. За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодовe. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Ако годината се окаже изобилна, на следващия Игнажден те канят отново същия човек да споходи първи дома им.

От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини. В Русенско и отчасти в Разградско е познат обичаят пазене на квас. За лек и магия в нощта срещу празника моми и жени се събират в една къща и две от тях замесват с гръб към нощвите тесто, в което бабите са поставили магьоснически билки. Дванадесет нощи до Васильовден омъжена жена стои будна край тестото и го пази, а останалите играят хоро. Последната сутрин поделят кваса между участничките, които го пазят строго за себе си и своя дом, вярвайки, че той защитава от зли духове, магии и болести и ще им помага да спечелят и задържат любовта на избраниците и съпрузите си.

ТРАПЕЗА

На Игнажден всички ястия трябва да са постни. Обикновено се слагат пита, ошав, варена царевица, жито, просо, картофи с праз или булгур, боб, зеле, лук, чесън, туршия, кравайчета, орехи, мед. Месят се колачета за здраве и берекет.

ЗАБРАНИ

На Игнажден не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол, – за да „не излезе берекетът“.

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.

Ако вали дъжд, през април ще има дъжд и плодородие.

Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.

Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.

Времето през последните дванадесет дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през дванадесетте месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.

Тъй като Игнажден означава „пламенен ден”, днес именици са и хората, носещи имената Игнат, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена.

Честит празник!

д-р Миглена Петкова, етнограф

Зам.-директор на РИМ – Велико Търново