Депутатът доц. д-р Милен Михов с питане до здравния министър относно проблем на великотърновски семейства за тормоз от психично болни съседи

По повод системен тормоз от страна на психично болни съседи, живеещите в гр. Велико Търново, ул. „Д. Чоканов“ 7, бл.13 се обърнаха с жалби до народния представител от ВМРО от Великотърновски избирателен район и заместник-председател на ПГ „Обединени патриоти“ доц. д-р Милен Михов.

След разглеждане на жалбите, среща с потърпевшите и запознаване подробно със ситуациите, застрашаващи здравето и живота им от страна на психично болните им съседи, доц. Михов се ангажира да съдейства за намиране отговор на проблема.

Чрез председателя на Народното събрание Цвета Караянчева той отправи запитване към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев.

Въпросите, на които изисква отговор народният представител са свързани със задължителното настаняване и лечение на лица с психични разстройства. На първо място: Каква е нормативната уредба, която урежда принудителното лечение в психиатрия и необходими ли са промени, за да се разрешат такива случаи? и Какви мерки са необходими, за да се подобрят грижите за психично болните хора?

В отговор на запитването министър Кирил Ананиев цитира Закона на здравето, където е описано задължителното настаняване и лечение на лица с психични разтройства. (Закона за здравето, Глава пета. Психично здраве, Раздел II. Задължително настаняване и лечение, от чл. 155 до чл.165.)

По повод казуса Кирил Ананиев съобщава, че във връзка с изработване на проект на стратегия в областта на психичното здраве и нуждата от преценка и предприемане на действия във връзка със случаи на извършване на престъпления от лица с психични разстройства, със заповед на министъра на здравеопазването е създадена междуведомствена работна група, в която са включени представители на Министерство на вътрешните работи, Прокуратура на РБ и Министерство на правосъдието. Основната задача на работната група е да обсъди състоянието и анализира необходимостта от нормативни и фактически промени в областта на задължителното настаняване и лечение на лица с психични разстройства, с оглед подготвяне на алгоритъм на поведение от страна на всички институции, ангажирани при задължителното настаняване и лечение на лица с психични разстройства.

Отговор на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос на н.п. Милен Михов

Във връзка с постъпил по реда на  чл.96, ал.1 и 2 и чл.106, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въпрос с рег. №02-01-190 от 11.12.2019 г. Ви информирам следното:

Задължителното настаняване и лечение на лица с психични разстройства е уредено в Закона за здравето, Глава пета. Психично здраве, Раздел II. Задължително настаняване и лечение, от чл. 155 до чл.165.

На задължително настаняване и лечение подлежат лица с психични разстройства, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.

Задължителното настаняване и лечение може да бъде поискано от прокурор или от ръководител на лечебно заведение.

Задължителното настаняване и лечение на лица с психични разстройства се постановява с решение от районния съд по настоящия адрес на лицето или от районния съд по местонахождението на лечебното заведение.

Съдът изпраща преписи от искането за задължително настаняване и лечение на лицето, чието настаняване ще се разглежда. Лицето може в 7-дневен срок да направи възражение и да посочи доказателства.

Съдът разглежда делото в открито заседание с участието на лицето в 14-дневен срок от постъпване на искането.

Когато е дадено разрешение от районния съдия, съдът разглежда делото незабавно. Преписите се връчват в съдебното заседание, а ръководителят на лечебното заведение осигурява явяването на лицето.

Участието на психиатър, защитник и прокурор е задължително.

Лицето, чието настаняване се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако възникне необходимост, се довежда принудително. Когато здравословното състояние на лицето не позволява да се яви в съдебното заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние.

Съдът назначава съдебно-психиатрична експертиза след изслушване на психиатър, относно вероятното наличие на психично разстройство на лицето и определя формата на провеждане на експертизата – амбулаторна или стационарна. Ако съдът установи след изслушване на психиатър, че не е налице наличие на психично разстройство на лицето, съдът прекратява делото.

Определението на съда за прекратяване на делото или за назначаване на експертизата подлежи на обжалване в тридневен срок. След като изслуша лицето относно заключението на съдебно-психиатричната експертиза, съдът се произнася по делото с решение въз основа на събраните доказателства. С решението съдът се произнася по необходимостта от задължително настаняване, определя лечебното заведение, както и наличието или липсата на способност на лицето за изразяване на информирано съгласие. Съдът определя срока на настаняването и лечението, както и формата на лечението – амбулаторно или стационарно

Когато приеме липса на способност на лицето, съдът постановява задължително лечение и назначава лице от кръга на близките на болния, което да изразява информирано съгласие за лечението. При конфликт на интереси или при липса на близки съдът назначава представител на общинската служба по здравеопазване или определено от кмета на общината лице по седалището на лечебното заведение, което да изразява информирано съгласие за лечението на лицето.

Влязлото в сила решение за задължително настаняване и лечение, както и определението на съда за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза се привеждат в изпълнение от съответните лечебни заведения при необходимост със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.

Основните принципи при лечението на пациенти с психични заболявания са:

Минимално ограничаване на личната свобода и зачитане правата на пациента;
Намаляване на институционалната зависимост на психично болните от продължително болнично лечение, до колкото това не противоречи на утвърдените медицински стандарти.
Политиката за психично здраве за хората с психична болест поставя много предизвикателства, тъй като касае пациентите, близките им и обществото като цяло.

Законодателството следва да регулира и гарантира спазването на гражданските права и свободи на всички участници в обществото, включително и на пациента с психично заболяване. Подлагането на медицински дейности за установяване и лечение на психично разстройство може да се реализира единствено при условия и ред, определени със закон.

Във връзка с изработване на проект на стратегия в областта на психичното здраве и нуждата от преценка и предприемане на действия във връзка със случаи на извършване на престъпления от лица с психични разстройства, със заповед на министъра на здравеопазването е създадена междуведомствена работна група, в която са включени представители на Министерство на вътрешните работи, Прокуратура на РБ и Министерство на правосъдието. Основната задача на работната група е да обсъди състоянието и анализира необходимостта от нормативни и фактически промени в областта на задължителното настаняване и лечение на лица с психични разстройства, с оглед подготвяне на алгоритъм на поведение от страна на всички институции ангажирани при задължителното настаняване и лечение на лица с психични разстройства.