Дали презираме Бай Ганьо или тайничко му се възхищаваме?

С прожекция на филма “Бай Ганьо” (в главната роля – незабравимият Георги Калоянчев) “БСП за България” закри предизборната си  кампанията си във Великотърновска област. Изборът на кинематографичната точка, която социалистите избраха да поставят преди вота на 11-и юли, не беше случаен. “Защо” става ясно от думите на водача на листата Явор Божанков, с които той се обърна към жителите на града, дошли край паметника “Асеневци” за прожекцията. Публикуваме речта му с леки съкращения:

“Повествованието за познатия ни до болка Бай Ганьо започва с обиколка из Европа. Друг един “Ганьо” също я обикаляше и гордо афишираше невежеството си с дежурното: “конграчулейшън”, похапвайки  “торта Сахер”.

Алеко Константинов изгражда своя образ от дребен простак-тарикат до политик. Простакът, който не срещна съпротива или санкция, а напротив – апатия, безразличие и дори възхищение,  и стига до “Бай Ганьо прави избори”.

Спомнете си: „Зъбите ви ще разкъртя, ако не изберете бай Ганя!“ – и хамалите кандисали. Пазарил ги Данко по два лева на човек и срещу изборите цяла нощ ядене-пиене”.

Или от устата на самия Бай Ганьо:

И едните, и другите са маскари!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може. Не си ли с тях – спукана ти е работата!

Колко подобни истории за “полягване” пред силния на деня можем да разкажем днес? Хиляди!

А ето и за медиите:

“Че голям мурафет ли е един вестник да се издава? Тури си едно перде на очите (па и няма нужда), па псувай наляво и надясно. Ами как! … Нали е работа да омаскарим тогоз-оногоз – за туй нещо не се иска кой знае каква философия”…

Дали е знаел Щастливеца, че ще има медия като Пик през 2021 г. и екип на този Пик ще лети с правителствения самолет на България рамо до рамо с новия Бай Ганьо?

Аналогиите са толкова много, че са чак плашещи: Алеко ли е бил добър пророк или нашият съвременен Ганьо е бил добър ученик на първообраза си?

В басейна Ганьо Балкански имитира колелото на параход („чакай сега да им покажем вампор на кое викат“, „тупа-лупа, тупа-лупа, фйюууу“).

125 години по-късно Борисов като дете показва на зяпачите как прави влакът.

Ганьо стиска мускалите, а Борисов суджуците.

Приликите са така поразителни, че понякога е трудно да отличиш коя реплика на кой от двамата е:

“Ти знаеш ли кой съм аз? Ти знаеш ли, че аз цяла Европа съм изходил? Не съм като тебе дърво! Ти знаеш ли, че туй Иречек-Миречек ей тъй – зяпнали са ме слушали, като им заприказвам. Мен англичани, мен американци ихтибар са ми правили в Дрезден”…, “Бай Ганьо”, Алеко Константинов, 1895 г.

„Мене трима папи са ме галили по главата“. Бойко Борисов към министър-председателя на Великобритания, 5.12.2015 г.

„Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера“ ,  “Бай Ганьо”, Алеко Константинов, 1895 г.

“Магаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат”, Бойко Борисов, 31.05.2019 г.

Бойкоборисовщината е новата байганьовщина и тя не си заминава с Борисов. Тя е на върха на държавното обвинение. Байганьовщината е прояла тъканта на институциите у нас. Тя е на студентските изпити, на които се минава по втория начин, на гишето на КАТ, където те урежда  “познат”, байганьовщината е във всекидневния компромис с морала, който допуснахме като нация.

Ще използвам още един цитат. Този път на човек, когото дълбоко уважавам, и, който има важна роля за изграждането ми като личност. Това са думи на Кристиан Таков, произнесени пред моя випуск в юридическия факултет на Великотърновския университет през 2014-а година:

“Не сте ли се обаче замисляли за едни думи, написани от Алеко Константинов: “Брееей! Хитро момче излезе, да е живо на баща си, всинца ни измами! Ашколсун! Браво!“ Сигурни ли сте, дали всъщност презираме описаните досега герои или всъщност им се възхищаваме?

Ще продължа с едни думи, станали вече популярни – „Атина е такава, защото атиняните сме такива“.

И ще завърша с една притча. Един град имал много лош управник; всички били пропищели от него. Епископът на града денем и нощем се молел и жалвал на Господа – „Защо ни, Господи, наказа с точно такъв управник?“. Накрая на Господ му омръзнало, та му се явил и му казал „Избрах ви този, защото по-лош не можах да намеря.“

Ганьо убива своя създател Алеко.

Големият въпрос пред нас е: Дали презираме в сърцето си Бай Ганьо или тайничко му се възхищаваме?

БайГаньовщината в управлението на страната е факт заради нашата апатия. Не бива да я допускаме, да я поощряваме с пасивността си. Това означава да се включваме. Да не се гнусим от политиката – тя е наше задължение.

В неделя – с номер 4.