Д-р АНЕТА МАНОИЛОВА-ГРИГОРОВА: „НИМА ВЕЛИКОТЪРНОВЦИ НЕ ЗАСЛУЖАВАТ ЗДРАВЕ?“

Родена през 1962 г. във Велико Търново,
лекар
с преференция 112

Кандидатирам се за общински съветник като професионалист, чието призвание е работа, непрекъсната, многогодишна работа в името на здравето и живота на пациентите. Като лекар през годините на прехода съм била нееднократно и от двете страни на бариерата и без преувеличение бих казала, че здравната реформа вече 18 години буксува. От далечната 2000 г. до момента наблюдавам освен разграждане на работеща здравна инфраструктура, а така също и непрекъснатото недоволство от страна на пациентите, на здравното съсловие и нестихващи скрити и явни протести. Ежегодното прогресивно ни намаляване като нация е в обратна зависимост от сумите, които също ежегодно се заделят за сектор „Здравеопазване” и непрекъснато са недостатъчни.

Считам, че захващането с нелеката и отговорна работа като общински съветник е едно друго обществено поприще, където бих могла да продължа с работохолизма си и професионално да съм полезна и на съсловието и на пациентите. След задълбочен анализ на проблемите в здравеопазването в нашата държава са установени три основни проблема – нормативен, финансов и кадрови. Ако оставим нормативния проблем на депутатите в парламента, за бъдещите съветници остават възможностите за намеса в останалите два в съответствие със закона.

Ако бъда избрана за съветник, ще предложа на колегите от общинския съвет и администрация изготвяне на стратегия за човешките ресурси в общинските лечебни заведения, а именно чрез различни финансови и битови облекчения да се създаде възможност за специализация на новозавършили и работещи специалисти, а също и за привличане на изградени и доказали се такива. Близката цел ще е задържане на собствените кадри, осигуряване възможности за професионалното им и кариерно развитие, а далечната – възстановяване на доверието в местното здравеопазване и връщане на великотърновци във великотърновските общински лечебни заведения.

Друга възможност за изпълване със съдържание работата ми като общински съветник виждам в търсене на възможност за създаване на структура с държавно участие – хоспис или болница, за долекуване на възрастни хора.

За мен Велико Търново е роден град, а аз – продължител на една професионална кауза. И когато говорим за туризъм и за стратегия за туризма в нашия град какво пречи да заговорим за „медицински туризъм”, като част от стратегията за туризма? Нима великотърновци не заслужават ЗДРАВЕ, а великотърновските лекари признание и самочувствие? А дали не е необходим и модерен здравен мениджмънт?