1,9 милиона пълнолетни българи са практикували културен туризъм

Данните от проучването бяха огласени по време на Международното туристическо изложение във Велико Търново

Културният туризъм е сред петте най-често практикувани видове туризъм от българи. Това сочат данните от национално представително проучване, което бе огласено от Десислава Михалкова, държавен експерт в Дирекция „Туристическа политика” на Министерството на туризма.

„Над 1,9 млн. пълнолетни българи или близо 36 % от пълнолетното население на страната е практикувало културен туризъм в периода между 2022 и 2024 година”, съобщи Десислава Михалкова. Тя допълни, че през 2023 г. са отчетени близо 5 милиона посещения от туристи и местни жители в музеи. От тях 998 000 посещения са на чужденци.

Според данни на НСИ ръстът на посещенията на чужденци в музеите през 2023 г. спрямо предходната година е с 56,4 %.

По време на международната проява управителят на Общинската туристическа агенция „Царевград Търнов“ Борислав Йорданов припомни, че културният туризъм е в основата на бранша. „България има огромен потенциал в тази област. Важно е обаче как ще го използваме, развиваме и промотираме. Участниците в Международното туристическо изложение във Велико Търново стават все повече като представят много нови продукти и дестинации”, коментира Борислав Йорданов.

Отличиха петима студенти за разработки на туристическа тематика

Петима студенти от различни висши учебни заведения в страната бяха отличени за разработки, свързани с развитието на туризма. Победителите бяха обявени от председателя на журито на Националния студентски конкурс за най-добра разработка на туристическа тематика 2024 доц. д-р Соня Алексиева по време на 19-то Международно туристическо изложение във Велико Търново.

Първа награда в 11-то издание на престижния конкурс бе присъдена на Николета Михайлова от Стопанската академия „Д. А. Ценов” в Свищов. Отличената разработка е „Тенденции в предпочитанията на генерация Z по отношение на присъствените и дигиталните събития”. Студентката получи огромен пътнически куфар.

Втората награда отиде при Жоро Милев от Стопанския факултет на Тракийския университет в Стара Загора, специалност „Регионална икономика и управление”. Третокурсникът е разработил мащабна тема „Родопската теснолинейка-история, културно значение и ползи”. За работата си студентът получи часовник.

Третото отличие бе присъдено на Ирина Янкова от СУ “Климент Охридски”, специалност „Управление на туристическите дестинации” за разработката и „Проектна активност за подобряване състоянието на туристическото предлагане в района на областите Враца, Видин и Монтана”. Студентката бе удостоена с ценни книги.

Присъдени бяха и две специални награди. Носител на едната от тях е Иван Дамянов от Стопанския факултет към Великотърновския университет за темата „Развитие на реактеционния риболовен туризъм в България”. Втората специална награда бе връчена на Силвия Грудева от Икономическия университет във Варна за разработката „Организационна анбидекстрия в туристическите предприятия”. Всички наградени студенти получиха и грамоти.

Проф. Галина Богданова от БАН: България напредна в дигиталното съхраняване на културно-историческите паметници

По време на конференция в рамките на Международното туристическо изложение бе представен проект за паспортизация и съхраняване на звука на камбани от емблематични храмове в страната

Учени от България и чужбина се включиха в конференция на тема „Културно-историческо наследство-опазване, представяне и дигитализация” във Велико Търново. Форумът се провежда на 9 октомври в Бизнес център Велико Търново по време на Международното туристическо изложение, а на 10 октомври дискусиите продължават във Великотърновския университет. „Конференцията се организира от много години и е съвместна с няколко института на БАН, на ВТУ, Съюза на учените и други организации”, обясни проф. Галина Богданова от Института по математика и информатика към Българска академия на науките. Водещ лектор бе проф. Андреас Руп от Германия. Присъстваха учени от Сърбия, Украйна, Полша. Те споделиха техен опит относно опазването и представянето на културно-историческото наследство.

Проф. Богданова посочи, че у нас се вземат сериозни мерки за физическото съхраняване на това национално богатство. „Напоследък в България много напреднахме в дигиталното съхраняване на културно-историческите паметници. Имаме голям проект за паспортизация и съхраняване на звука на камбани от емблематични храмове в страната. Разработката се прави съвместно от няколко институции- ВТУ, РИМ-Велико Търново, Библиотеката и няколко институти на БАН. Кандидатствахме с колегите от Германия и от още 9 страни”, сподели проф. Богданова.

По време на дискусията бе представена изложба от снимки на уникални камбани от български църкви. Интерес предизвика стара снимка на две от общо 12 камбани, докарани с кораби във Варна от Русия, изпратени от цар Александър Невски. След разтоварването им на варненското пристанище са транспортирани с влакова композиция до София.

По време на конференцията проф. Андреас Руп разказа за проекта, свързан с камбаните на известни храмове в Германия, Франция и други страни. На форума учените дискутираха теми, свързани с фолклор, за опазването и перспективите при идентификацията на културните пейзажи и др.

Мартина Венкова, проектант на музейни експозиции: Съвременните технологии, дизайн и експозиционна практика са само част от подходите за подобряване привлекателността на музеите

Най-важното нещо при оформянето на съвременните музейни експозиции е намирането на добрия баланс между очакванията на посетителите и това, което музеят трябва да разкаже. Понякога може да се получи противоречие между двете неща, защото музеите могат да са доста консервативни, а от друга страна съвременната публика иска да се забавлява, да има къде да се снима, да се наслаждава на атракции. Не бива обаче музеите да се превръщат в атракциони, а по-скоро да се намери баланс между това да са адекватни на времето, но и да запазят автентичността си. Това коментира Мартина Венкова, проектант на музейни експозиции по време на конференция „Музеи на бъдещето. Бъдещето на музеите”, която се проведе на 9 октомври в рамките на Международното туристическо изложение във Велико Търново.

В дискусията участваха представители на Министерството на културата, на Сдружение „Български музеи“, директори на регионални и общински музеи от страната, изявени специалисти в областта на музейния дизайн и маркетинг.

„Съвременните технологии, дизайн и експозиционна практика са само част от подходите за подобряване на привлекателността на музеите и повишаване на интереса на посетителите. Сериозен остава дебатът за готовността и нагласата на музейните специалисти да извършат тази трансформация, както и подготвеността на общините, образователните структури и културните оператори да подходят по нов начин към музейните обекти”, казва Мартина Венкова. По думите й, сред прийомите, които използват музеите напоследък е дигитализацията. „Това е процес, който в чужбина започна преди около 20 години, а у нас се развива през последните 10 години. Все още у нас опипваме почвата, но ако се поучим от чуждестранния опит, дигиталните технологии биха могли да се използват умело там, където липсва автентично съдържание и където могат да се намерят нови начини за ангажиране вниманието на публиката”, обяснява още Венкова.

Тя допълва, че едни от най-ефективните средства са 3D-мапингът, който успява да претвори едно пространство и да пренесе дадено съдържание върху цялата среда-върху стени, фасади. Експериментира се с различни холограмни решения, както и с видовете виртуална реалност. Най-сериозната тенденция в чужбина през последните години е сценографирането на целите пространства, за да се постигне различна атмосфера и подходът към по-устойчиви мебели и материали.

„Социализацията на текущите археологическите разкопки е деликатен въпрос, защото те подлежат на определени правила и достъпът до тях от публиката понякога са ограничени или дори се пазят в тайна, за да бъдат опазени от посегателства и иманярски набези. Интегрирането на археологическия процес и пресъздаването на определена интерактивна зона, в която посетителите могат да бъдат археолози, да се опитат да извадят артефакт от земята, да изпробват инструментите на изследователите. Социализирането на находките много зависи от тяхната специфика. Тя е категорична, че броят на туристите в българските музейни обекти расте, но това много зависи от популяризирането им. Но рекламата не трябва да изпреварва съдържанието, а те да се развиват паралелно”, коментира Мартина Венкова.

По проблемите на музеите говори д-р Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново. Той подчерта, че музеите се нуждаят от по-добро финансиране. „В музеите се съхраняват безценни богатства, чиято пазарна стойност възлиза на милиарди, независимо в каква валута. Същевременно неадекватното отношение на държавата по отношение на финансирането на музеите води до негативни последици. Едно от тях са ниските заплати на музейните работници. Все повече се отваря ножицата между култура и образование, което не е добра тенденция. Това лошо финансиране води до отлив на квалифицирани кадри, които отиват в сферата на образованието. Например от Регионалния исторически музей във Велико Търново през последните 3 години шестима квалифицирани специалисти са напуснали и са станали учители”, сподели д-р Иван Църов. По думите му всички музеолози знаят как трябва да изглежда един съвременен музей. Необходима е обаче съвременна техника и дори назначаването на IT специалисти.