150 трабанта, преследвани от 4 мерцедеса превзеха В. Търново

Близо 150 трабанта, „преследвани“ от 4 мерцедеса и други ретро возила, изпълниха централните улици на Велико Търново в юбилейното 15-о издание на Международния „Тралант фест“.

И тази година широка бе гамата от ретро автомобили, като имаше още вартбурзи, волга, лади, москвичи, фиатчета, дачии, застави, а в колоната след мерцедесите атракцията допълваше и мотопед „Симсон“. Разбира се, преобладаваха трабантите. На един от тях с добричка регистрация бе изписано „Перпетуум мобиле“, а на страничното стъкло оригинална табелка предупреждаваше: „Не се качвай! Високо напрежение. Опасно за живота!“ За поредна година тук бе и розовият трабант „Пеперудената Фея“, който отново предизвикваше истински възторг сред децата в публиката. Вътрешният му интериор бе оборудван като детска градина. „Вече не помня за коя година участвам във феста“, сподели винаги усмихнатата неговата собственичка Ина Николова от София.

За първи път имаше участници от Гърция – от ретро клуб в град Костур, които докараха във В. Търново вартбург и мерцедес. Отново имаше и огромна група от Румъния с богата гама от четиритактови трабанти.

Мотото този път е „Еврото смени Лева, Трабантът е вечен!“. „Характерното т.г. е, че участват автомобили, които са доведени до възможно най-близкото заводско състояние. Имаме представители от всички клубове от страната. Част от гостите бяха тук още в петък, хотелите са пълни и трудно можеше да се намери резервация за съботната вечер. Трябва да благодарим за организацията на Пътна полиция и РПУ – В. Търново, всичко преминава в спокойно и красиво настроение“, коментира главният организатор на проявата доц. д-р Милен Михов.

За четвърта година във феста участва кметът на Дичин Николай Теодосиев, който бе с един от своите трабанти – модел 601. „Имам 6 трабанта, този ми е третият и най-годен за движение. Последните три ги реставрирам и се надявам до края на годината да бъдат в заводско състояние. Два от тях са комбита, имам си и вартбург, който го взех буквално от „Вторични суровини“ и за 3 г. с баща ми го възстановихме и стана голяма атракция“, разказа Николай Теодосиев. Той си държи колите в с. Дичин. Любовта към трабантите е наследил от баща си, който навремето ремонтирал такива возила и Николай му помагал.

Сред марките имаше дори ягуар, произведен през 1991 г. „Ние сме от Нидерландия, но живеем в Арбанаси. Купихме го от един колекционер, беше в лошо състояние, но съпругът ми му направи пълна реставрация“, сподели неговата съпруга, която го придружаваше в кабриото.

Сред четирите мерцедеса пък най-старият бе 55-годишният красавец на Георги Патеров от Габрово, произведен през 1970 г. „Първата ми автомобилна любов беше трабантът, на него се учех да карам и да го ремонтирам. Мерцедесът ми е отскоро, прословутият модел, познат в България като „табакера“ или „конска глава“, известен със здравината на двигателя си, който е 220, дизел. Такъв модел, каран в Гърция като такси, е изминал 4 млн. километра, макар и за мен да звучи невероятно. Но скоро ще имам отново трабант и догодина ще дойда с него“, сподели Георги Патеров, който се оказа племенник на легендата на „Етър“ Цветан Патеров.

Стотици хора се събраха още в 10 ч. на входа на парк “Марно поле”, където бе регистрацията на трабантите, и с интерес разглеждаха возилата, а собствениците обменяха идеи и съвети. Час по-късно ретро возилата вдигнаха пушилка и в колона се изнесоха пред сградата на общината, където се подредиха в две редици за изложението.

Всеки участник получи специална тениска, ключодържател и стикер за участието си в „Трабант феста“. 150-те возила изравниха рекорда по посещаемост, поставен преди три години, а организаторите са убедени, че догодина ще бъде и подобрен.

После започна и шествието по улиците на старата столица, което ще завърши до паркинга под Царевец. Там е атрактивната надпревара по майсторско кормуване, като отново няма да мине без въртене на гуми и познатото характерно пърпорене на двутактовите возила. Ще има награди в различни атрактивни категории, като независимо жури оценява автомобилите по различни критерии.