145 години от Ботевата гибел отбелязаха лясковчани

На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Тази година се навършиха 145 години от гибелта на националния ни герой.

Днес Ботев е сред най-обичаните ни герои, оставили светла диря в съзнанието на поколения българи. Гениалната му поезия и страстната му публицистика са скъпи на всеки от нас, а Денят на Ботев е особено вълнуващ за всеки българин.

За първи път този ден се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 година. Официално се чества от 1901 година, когато на тържествата на връх Околчица присъстват останалите живи Ботеви четници. На 2 юни 1948 година, точно в 12 часа, е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в чест делото на българските герои и оттогава – в продължение на две минути, на всеки Втори юни, сирените в цялата страна оповестят отдаването на всенародна почит. Втори юни е обявен за Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България с решение на Министерски съвет от 31 май 1993 година.

В Лясковец отбелязването на 145-ата годишнина от гибелта на Ботев и загиналите, започна с националния химн и химна на Европа, които озвучиха площада, а събралите се граждани, организации, ученици и общинското ръководство, поднесоха цветя и венци на Паметника на загиналите във войните лясковчани. Преди това благодарствен молебен за всички герои, дали живота си за свободата и независимостта на България отслужи отец Богдан Арабаджиев. Възпоменателно слово за поета-революционер произнесе кметът на Община Лясковец д-р Гецова. Тя заяви пред събралата се общественост: „Нужно е не само днес, в Деня за почит към Ботев, нужно е всеки ден да следваме заветите на героите си и да помним, че свободата, справедливостта и човеколюбието, са достойни за саможертва. А Ботев стори точно това – положи пред олтара на Свободата всичко свято, което имаше на този свят, и загина, борейки се за нашето щастие, за правото на човека да бъде свободна и достойна личност!“.

Всички присъстващи граждани сведоха глави и на колене мълчаливо сториха почит към героите, паднали в борбата за нашата свобода. Точно в 12 часа прозвучаха и сирените, и с разпръскването на този звук на болка и мъка, на размисъл за безсмъртието и на чувство за национална гордост, бе отдадена всеобща признателност на Ботев и загиналите наши герои.