Семейството на лясковския поет Тодор Лицов представи посмъртно последната му 17-та книга

Своеобразен поклон пред един от най-продуктивните лясковски поети сториха жители на Лясковец. Читалище „Напредък-1870“ гр. Лясковец и семейството на твореца Тодор Лицов събраха в залите на библиотеката почитатели на неговата поезия. Ден след звездния рожден ден на автора, беше представена посмъртно неговата поредна 17-та стихосбирка – „Времето на никой не прощава“.

Събитието надхвърли рамките на обикновеното литературно представяне и се превърна в среща-поклон пред паметта и духа на поета, оставил за поколенията лясковчани мащабно по обем творчество, в което място имат и много стихове посветени на Лясковец.

Да се поклонят пред един голям творец в читалнята за литературната среща се събраха негови почитатели, а спомени за живота на своя баща, творческия му път и представянето на последната му стихосбирка направиха двете му дъщери Наделина и Цветомила Лицови. Да уважат събитието в библиотеката бяха и заместник-кметът на Общината с ресор „Култура“ Емилия Жилиева, както и председателят на читалището Васил Русев.

В памет на своя баща и дядо дъщерите и внуците на поета отпечатаха тази последна книга, за която времето не му достигна.

Времето неумолимо тече, но Тодор Лицов ни остави своя личен отговор на преходността – неговата 17-та стихосбирка „Времето на никой не прощава“, която подготвяше до последните си дни. Сборникът е своеобразен поклон към творческото наследство на поета, чиито думи продължават да достигат до читателите и след неговата кончина. Тази последна негова творба, издадена с толкова обич от близките му, е доказателство, че истинският творец никога не си отива напълно. Той остава в редовете, в римите, в споделената любов и във вечните истини, които завещава. Тодор Лицов с творчеството си постоянно говореше на своите почитатели, които са над 10 хиляди последователи във фейсбук профила му, че „цялата вселена е любов“. Неговото слово се завърна у дома, за да ни стопли за пореден път.

Тодор Лицов е роден на 27 юли 1939 г. в село Любенци. Творецът почина през февруари тази година. Той ще бъде запомнен от поколенията лясковчани с многото стихове, събрани в 17 книги, които изпя в прослава на Лясковец, стихове за родната земя, за любовта… Ще бъде запомнен и със своята теория за вселената, която разработва в научно-философската си книга „Вечният сценарий на вселената“. Творчеството му е пъстро, богато, многообразно на теми и мотиви, но сам той споделя, че най-голяма негова муза през живота му, е била съпругата му Дора, на която посвещава голяма част от стиховете си. По негови стихове са създадени и много естрадни песни, като още през 70-те години на миналия век Петър Чернев написва музика по стиховете му „Моя земя“ и създава песента „Всичко тук е мое“. Именно с тази песен беше открита и срещата в библиотеката и изпълнението успя силно да развълнува и просълзи още в началото на събитието всички присъстващи. Прочетени бяха и едни от най-силните му стихове, които прочувствено изпълни негова почитателка и близък приятел на семейството Евелина Христова.

Благодарности към семейството на твореца от името на кмета Васил Христов и от цялата общественост, изказа заместник-кметът Жилиева в края на срещата. Тя сподели с присъстващите и лични спомени за поета и посочи кое е нейното любимо стихотворение. Благодарности от името на читалищното ръководство поднесе и Милена Маринова – библиотечен служител, а дошлите на срещата почитатели си набавиха най-новата книга, както и стихосбирки, издадени приживе, които не са успели да притежават.

„Времето не връща нищо назад, но думите остават завинаги“ – това беше посланието, изписано върху афиша за срещата – думи, които обобщават духа на най-новата творба на Лицов и смисъла на поетичното слово.