Отбелязваме 125 г. от смъртта на Митрополит Климент (Васил Друмев)

Митрополит Климент Бранитски е роден 1841 г. в Шумен със светско име Васил Друмев. Завършва Одеската семинария и Киевската духовна академия. В Одеса Друмев пише първите си стихове, които излизат в „Цариградски вестник“, а през 1860 г. повестта „Нещастна фамилия“, първата на български език. През 1862 г. участва в създадената от Раковски Първа българска легия в Белград, между 1858 – 1862 година е сътрудник на списание „Български книжици“ и „Цариградски вестник“. Връщайки се в Одеса, Васил Друмев пише втората си повест, „Ученик и благодетели“ (1864 – 1865). През 1865 г. завършва семинарията и постъпва в Духовната академия в Киев, която завършва през 1869 г.  Учител и директор на българското училище до 1873 г. Голяма е ролята му за развитието на Велико Търново и оставя дълбок отпечатък в духовния, просветния и политическия живот на старата столица. През 1873 г. Васил Друмев приема монашеството, а на следващата година бива ръкоположен за епископ. През 1879 г. е избран за ректор на Петропавловската духовна семинария в Лясковец. По това време Министерството на народното просвещение взема решение да бъде отворена девическа гимназия в Търново като възлага организацията по създаването на училището и търсенето на учители на епископ Климент, който по това време управлява Търновска епархия.

На 1 ноември 1879 г. Девическата гимназия е открита, като в първите месеци от нейното съществуване тя се ръководи него. По това време той е министър-председател и министър на Народното просвещение, но полага големи грижи за училището. В изходящия дневник на гимназията се съдържат първите му писма и разпоредби. От него е видно, че където и да се намира, продължава да изпълнява възложената му задача, да урежда и управлява гимназията. Грижи се за материалната уредба и преподавателската дейност, застъпва се за приемането на бедни девойки като стипендиантки. Над 30 са официалните писма, подписани от него за периода 1 ноем. 1879-1 авг. 1890 г., които са доказателство за грижите му към гимназията. За учебната 1880/1881 г. епископ Климент успява да издейства откриването на 4 клас, в който се изучават предметите Закон божи, български и старобългарски, аритметика, геометрия, всеобща история, география, естествена история, физика, рисуване, краснопис, френски език и ръкоделие. Освен доброто управление на училището, успява да предаде и 2000 франка спестени пари на следващия директор Никифор Константинов.

Много важна е дейността на Климент Бранитски като търновски митрополит, единодушно избран за такъв на 27 май 1884 г. Управлява Търновската епархия – полага грижи за духовния живот, за добрата подготовка на свещениците и за укрепването на църковната организация. Подпомага образованието, като освен, че ръководи Търновското девическо училище, председателства училищното настоятелство на Търновската мъжка гимназия. Участва активно в обществения и политическия живот.  С дейността си митрополит Климент се утвърждава като един от най-авторитетните духовни водачи на следосвобожденска България, съчетавайки служението на Църквата с грижа за просветата и обществото.

Митрополит Климент Търновски умира на 10 юли 1901 г. в София и погребан във Велико Търново в църквата „Св. Богородица“. Неговата роля е силно оценена от съвременниците му. Учителският съвет на 3 апр. 1902 г. единодушно решава Търновската девическа гимназия да носи името „Митрополит Климент”, в чест на нейния уредник и първи директор, за заслугите му не само към гимназията, но и към държавата и народа. На 12 юни 1902 г. с цел изграждане надгробен паметник на Търновския митрополит е основан Комитет „Митрополит Климент“, чийто документи се съхраняват в ДА-Велико Търново. Първоначално се обръща за помощ към Народното събрание, откъдето получава 2000 лева. През 1904 г. иска съдействие от Константин Величков, който провежда среща с италианския скулптор проф. Джентиле, направил саркофага на княгиня Мария Луиза. На заседание на комитета от 9 ноем. 1904 г. е съобщено, че професорът предлага проект на паметник, на който ще има барелефи, които да изобразяват Климент като революционер, писател и духовен пастир, на трите страни, а на четвъртата, надписи и духовни принадлежности. Стойността на паметника е определена на 13 хил. лв. Поради липса на средства, реализирането на му не се осъществява. В архивния фонд на Туристическо дружество „Трапезица“ има запазени и три фотографии на проект за паметник – саркофаг на митрополит Климент, направени от известния търновски художник, Димитър Багрилов, които не са датирани. Не са открити данни Багрилов да е изработил и предлагал свой проект на заслужилия архиерей.

През 1951 г. над гроба на митрополит Климент, в притвора на катедралната църква „Рождество Христово“, е поставена плоча със следния надпис: „На православната вяра, на българската църква, на славянското братство, и за просвета, правда и свобода на своя български народ митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) посвети целия си живот“. В края на църковнославянски език е изписано: „Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше“.

През 1953 до 1958 г. Девическата гимназия е Смесена гимназия , след което се преименува на Втора политехническа гимназия „Васил Друмев“. През учебната 1968/69 година ръководството на гимназията по повод отбелязване на 100-годишения юбилей взема решение за изработване и поставяне на бюст на Васил Друмев в двора. Изпратени са писма за съдействие за тържественото честване на празника до Градски общински съвет и окръжния комитет. Сформиран е комитет, който да се занимава с организацията. Планира се издаването на юбилеен вестник, общоучилищна изложба, награди за възпитаници и учители, тържествен концерт и събрание. Определен е бюджет от 3,500 лв., които да бъдат отпуснати от общината. Паметникът е изработен и поставен в самия двор на училището, където и до днес, учениците на сегашната ПМГ „Васил Друмев“ – Велико Търново, провеждат всички тържествени церемонии, изпращания на випуски, чествания и др.

К. Михайлова – гл. експерт
ДА-Велико Търново