Доц. Диана Димитрова: „Не влизам в политиката от амбиция за власт, а от дълбокото си убеждение, че имаме неотложна нужда от промяна

„Прогресивна България“ предлага реални мерки срещу недостига на медици и заличаване на корупцията

Дефицитът на медицински кадри, ниското им заплащане и изтощената здравна система изкараха доц. Диана Димитрова от университетската аудитория, за да влезе в политиката с кауза. Тя е първият директор на възстановения филиал на Варненския медицински университет във Велико Търново и трета в кандидат-депутатската листа на „Прогресивна България“. Сред приоритетите й са осигуряване на достойни условия за труд и адекватнo заплащане на професионалистите в бели престилки.

„Не влизам в политиката от амбиция за власт, а от дълбокото си убеждение, че имаме неотложна нужда от промяна. В университета виждам мотивирани бъдещи професионалисти, но извън него са ограниченията на системата — липсата на ресурси, лоши условия на труд, неравенствата в достъпа до грижи, нисък социален престиж на професиите „медицинска сестра“ и „акушерка“, казва доц. Димитрова.

Родена във Варна преди 66 години, тя има докторска степен по психология, магистратура по управление на здравните грижи и бакалавърска по социални дейности. Въпреки това сама се определя най-вече като акушерка. Именно на тази професия е посветила целия си живот – първо на терен, а след като преподавател по акушерски грижи от 1983г. до днес.

„Акушерството е магия, плени ли те, оставаш й подвластен за цял живот“, споделя тя.

Един от най-сериозните проблеми, които доц. Димитрова поставя, е разминаването между тежестта на обучението и реалното заплащане на медицинските специалисти.

По думите й студентите по медицински грижи полагат над 100 изпита, преминават повече от 2700 часа практика и още 1000 часа клинични упражнения. На този фон те започват работа със редна заплата около 1350 лв. За нея това е не само недостойно възнаграждение, но дори срамно.

„С времето идва осъзнаването, че знанието само по себе си не е достатъчно. Че можеш да обучиш най-добрите студенти, но ако средата, в която ще работят, е несигурна и несправедлива, усилията ти остават наполовина реализирани. И тогава се ражда решението — да излезеш от сигурността на Университета и да влезеш в непредвидимия свят на политиката“, твърди третата в листата на „Прогресивна България“.

Припомня тъжната реалност с контраста по време на пандемията от COVID-19, когато обществото аплодираше медицинските специалисти, а днес те остават извън политическите приоритети, въпреки че броят им намалява тревожно.

Според доц. Димитрова най-големият проблем в здравеопазването е липсата на медицински сестри, а без тях грижата за пациента не може да е пълноценна.

„В България има около 33 000 лекари, а за нормалното функциониране на системата ни трябват поне 65 000 сестри. Реално работят около 30 хиляди! Ще ни трябват десетилетия за да запълним дефицитите“, казва тя.

Към това се добавя и демографската криза. Акцентира, че от години имаме отрицателен естествен прираст, а за 2024 година той е -11,8.

„Младите хора емигрират, създават деца на по-късна възраст, завишава се броя на семействата с репродуктивни неблагополучия. Налагането на акушерски модел на грижа, инвестиране в автономни акушерски практики, и създаване на култура на доверие, би могло да бъде първата малка крачка към решаване на този проблем“, посочва доц. Димитрова.

Като част от програмата на „Прогресивна България“, тя предлага конкретни мерки за решаването на наболелите казуси в системата. Твърди, че на първо място трябва да се приеме Национална програма за задържане на младите медицински специалисти в България.

„Заедно с това трябва да се наложат строги мерки срещу злоупотребите и източването на здравни средства, с ясен и публичен контрол върху бюджета на НЗОК. Това ще допринесе за справедливо управление на паричните потоци“, убедена е доц. Димитрова.

Изтъкна, че броят на приеманите студенти трябва да се съобрази с актуалните анализи за нуждите на труда и дългосрочните прогнози за развитие на професиите в областта на здравните грижи и медицината.

По думите й обществените поръчки в здравеопазването са най-податливото звено на корупция. Именно затова „Прогресивна България“ иска да наложи дигитализация и контрол върху изразходване на публичният ресурс.

„В момента съществуват паралелни частни и държавни болници, с 2 600 000 хоспитализации за 2025 година! Парите следват „клиничната пътека“ и това създава дисбаланси, за чието преодоляване ще се изисква много мъдрост и политическа воля. Няма да е лесно, няма да е бързо“, заяви тя.

Споделя, че медицинските професии губят привлекателността си в последните години не заради липса на смисъл, а заради липса на признание.

„Това са професии, в които даваш много — време, енергия, сърце. Работиш, когато другите спят. Стоиш до болката, до страха, в най-уязвимите моменти в живота на хората. И в замяна често получаваш пренебрежение, стрес и усещането, че усилията ти не са достатъчно признати — нито финансово, нито публично. Младите хора днес търсят перспектива, сигурност, баланс. Те искат трудът им да бъде уважаван, да имат време за себе си, да виждат развитие“, казва тя.

Допълва, че младите хора търсят баланс, перспектива и уважение на труда си – неща, които системата в момента трудно им дава.

Като кандидат-депутат доц. Димитрова призовава хората да гласуват активно. Напомня, че упражняването на вот е начинът човек да заяви мнението си и да функционира демокрацията. „Всеки пропуснат глас е пропусната възможност за промяна! А „Прогресивна България“ е въплъщение на промяната. Нека бъдем в 21 век с бюлетина 21“, призова тя.

Доц. Димитрова е категорична, че ще продължи и преподавателската си дейност, защото двете прозвища се допълват.

„Думата „депутат“ произлиза от средновековния латински език, от термина „deputatus“, който означава „определен“, „изпратен“ или „натоварен с мисия“. А „преподавател“ произлиза от българския глагол „преподавам“, което в исторически контекст означава „да предам“ знание. И тези роли са абсолютно съвместими“, допълва тя.