Мариян Стефанов: Между магията на „Мамник“, брега на Осъм и мостовете, които изкуството гради

Ловеч винаги е раждал таланти, които завладяват националната сцена, и Мариян Стефанов е поредното доказателство за това.

Макар телевизионният успех в сериала „Мамник“ (по романа на Васил Попов) да го превърна в истинска звезда, той остава здраво стъпил на земята. За Мариян родният град не е просто точка на картата, а пристан, където се завръща, за да релаксира край река Осъм и в уютните улички на стария квартал „Вароша“.

Броени дни преди финала на „Мамник“ разговаряхме с Мариян за спомените от детството, първите стъпки в изкуството и усещането да се завърнеш у дома. Разкриваме част от разговора с актьора, като цялото емоционално интервю може да прочетете в Lovech.info.

От счетоводството в Ловеч до кулисите на НАТФИЗ

Пътят на Мариян към сцената не започва с детска мечта, а с подкрепата на неговите съученици и учители. Самият той признава, че първоначално не е обмислял актьорската професия, но средата му е видяла таланта преди него. Ключова роля изиграва неговата класна в Гимназията по икономика, търговия и услуги – Мими Илиева, която е сред първите, забелязали актьорския му потенциал. Въпреки че учи „Счетоводство и контрол“, Мариян се „запалва“ по театъра в училищна пиеса, поставена от актриса от местния театър.

Кандидатстването в Академията обаче се оказва тест за търпение – той е приет едва на третата година. През времето на изчакване учи при проф. Надежда Сейкова, а впоследствие завършва „Актьорство за куклен театър“ в класа на проф. Боньо Лунгов. Именно тази школа го учи на финеса и детайла, които по-късно се оказват безценни пред камерата.

Урокът на детайла: Срещата с Виктор Божинов

Мнозина се питат как кукленото изкуство помага в киното. Според Мариян връзката е в прецизността. Той открива много общи черти между своя професор и режисьора Виктор Божинов – и двамата търсят най-малката мимика, тънкия детайл и изтънчения начин на изразяване. В „Мамник“ актьорът излиза от обичайното си комично амплоа, за да изгради образа на Митко – роля с неочаквана за публиката драма и дълбочина.

Мариян споделя, че още по време на снимките е усещал, че сериалът ще бъде хит, благодарение на мащабния екип и професионализма на хора като оператора Тони Бакарски. Въпреки популярността и международния интерес, той остава верен на себе си: „Нищо не се промени, защото аз съм много земен човек“.

Философията на „мостовете“ и взискателната публика

Една от най-силните лични каузи на Мариян е заличаването на изкуствената вражда между Плевен и Ловеч. Работейки и в двата града, той вярва в мисълта на първия си режисьор Димо Дешев: „Да не градим зидове, а мостове“. За актьора съседите трябва да бъдат близки хора, а изкуството е най-добрият начин за свързване.

През годините той е имал шанса да работи с големи имена като Александър Морфов, Лилия Абаджиева и Николай Урумов. Днес неговият Бай Ганьо на сцената на плевенския театър се радва на огромен успех. Мариян не крие, че е по-трудно да разсмееш хората, отколкото да ги разплачеш – особено взискателната публика, която не прощава „евтиния“ хумор.

Какво предстои за Мариян Стефанов?

Лятото за актьора обещава да бъде натоварено – той вече е спечелил кастинг за нова българска комедия, чиито снимки започват през август. Междувременно феновете на „Мамник“ имат повод за радост: ако всичко върви по план, на екран се очаква да видим и „Лехуса“ – продължението по втората книга на Васил Попов.

А дотогава Мариян ще продължи да бъде онзи „мост“ между сцената и екрана, оставайки винаги здраво стъпил на земята.

Кои са трите любими места на Мариян в Ловеч, които задължително би показал на колегите си, и коя класика на Вазов го е „жегнала“ най-силно? Вижте в сайта за новини от Ловеч.