Педиатърът д-р Ренета Тодорова: Храненето, сънят и изграждането на навици за лична хигиена са в основата на детския имунитет

Д-р Ренета Тодорова е един от младите специалисти в Отделението по педиатрия на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. Родена е в Горна Оряховица и още в прогимназиалните класове интересът ѝ към биологията естествено я отвежда в ПМГ „Васил Друмев“, а след това – в Медицински университет – Плевен.

„Още по време на следването си, в четвърти курс, проявих интерес към акушерството и гинекологията и появата на новия живот. По-късно срещата ми с педиатрията и неонатологията в пети курс затвърди избора – професионалният ми път да бъде насочен към специалност, свързана с децата и детското здраве“, споделя д-р Тодорова.
Тя е част от екипа на Детското отделение от 2017 година, където специализира „Педиатрия“. Специализацията ѝ съвпада с периода на пандемията от COVID-19 и в продължение на две години е сред лекарите на първа линия в борбата със заболяването.

„Онези дни бяха тежки за всички ни и завинаги ще останат в съзнанието ми – както с трудностите, през които преминах, така и с уроците, които научих. Връщайки се назад, осъзнавам, че преживяното ме е направило по-силна, по-стабилна и по-уверена – като лекар и като човек. Всички ние, работещите в тези отделения, устояхме на множество изпитания – личностни битки, загуби и изключително тежки дежурства. Тези малки лични битки и стъпки ни изградиха като по-силни и по-борбени професионалисти“, разказва младата лекарка.

През 2023 година д-р Ренета Тодорова придобива специалност „Педиатрия“. В момента, освен работата си в Детското отделение, тя развива и самостоятелна практика в ДКЦ към Градската поликлиника във Велико Търново. Едновременно с това продължава професионалното си развитие с обучение по здравен мениджмънт. Има допълнителна квалификация по клинична хомеопатия и е доброволен консултант по кърмене.

„Кърменето често се оказва предизвикателство не поради липса на желание, а поради недостатъчно разбиране, липса на подкрепа или недостиг на достъпна и надеждна информация, която да даде правилните насоки и увереност на майката. Именно тук ролята на информираността, навременната подкрепа и практическата насоченост е ключова“, категорична е д-р Тодорова.

Един от най-честите поводи за притеснение и консултации в педиатричната практика е т.нар. „често боледуващо дете“. За лекарите това понятие има конкретно значение и се разглежда в контекста на възрастта на детето, честотата на инфекциите, тежестта и продължителността на протичането им, характера на заболяванията, както и наличието или липсата на усложнения и трайни последици. За нормална честота в кърмаческа възраст се приемат до 4 инфекции годишно.
„В яслена възраст – когато детето започва да посещава детско заведение и за първи път се сблъсква с голямо разнообразие от вирусни и бактериални причинители – боледуванията закономерно зачестяват и могат да достигнат 6–8 инфекции годишно, което се счита за физиологично и нормално. За много родители това изглежда твърде често, тъй като на практика детето може да боледува почти всеки месец или на интервали от 2–3 седмици. Важно е обаче да се подчертае, че когато тези инфекции протичат леко и без усложнения – без наслагване на бактериална инфекция, без развитие на бронхити, пневмонии или състояния, изискващи системно антибиотично лечение – обикновено няма основание за притеснение“, пояснява специалистът.

С напредването на възрастта и постепенното съзряване на имунната система броят на инфекциите естествено намалява. В предучилищна възраст (4–5 години) за нормално се приема боледуване до 4–5 пъти годишно, а след 6–7-годишна възраст – около 3–4 инфекции годишно. Тези стойности не са строго фиксирани, а служат като ориентир при клиничната преценка.

Под 5% от често боледуващите деца имат патологична причина за честите инфекции, най-често под формата на първичен или вторичен имунен дефицит. Сигнали, които насочват към такава възможност, са: повтарящи се инфекции, повлияващи се трудно от стандартно лечение, чести отити (повече от 4 пъти годишно), пневмонии (повече от 2 пъти годишно), лошо наддаване на тегло и изоставане в растежа, рецидивиращи кожни инфекции, както и чести или упорити гъбични инфекции.
В тези случаи децата трябва да бъдат внимателно наблюдавани и своевременно насочвани към детски имунолог за уточняване или изключване на имунен дефицит.
По-малка част от често боледуващите деца прекарват инфекциите с чести усложнения, като заболяванията протичат по-тежко и протрахирано. При тях е необходимо целенасочено търсене на подлежаща причина, адекватно лечение и проследяване.
Още по-малка част са деца с придружаващи хронични заболявания – белодробни, сърдечни, бъбречни, неврологични и други, които изискват специфично наблюдение и тясно сътрудничество със съответните специалисти.
На първо място за поддържане на добро здраве при децата стои имунопрофилактиката. Тя включва поддържането на добър имунизационен статус – своевременно поставяне на всички задължителни и препоръчителни ваксини съгласно Имунизационния календар.

„Научно доказано е, че още по време на бременността от значение са правилното и балансирано хранене на бъдещата майка, които оказват влияние върху растежа и развитието на плода. След раждането детето получава т.нар. пасивен имунитет, който го защитава през първите шест месеца от живота, след което постепенно се изчерпва. Чрез кърменето и съдържащите се в майчиното мляко незаменими имуноглобулини, антивирусни и антибактериални вещества продължава да се поддържа адекватна пасивна имунопрофилактика. Ето защо изключителното кърмене е незаменима храна за кърмачето“, подчертава д-р Тодорова.
Храненето, включващо обща и разнообразна храна, трябва да бъде пълноценно и балансирано. Липсата на определени витамини, минерали и микроелементи може да доведе до дефицитни състояния, които повишават предразположеността към по-често боледуване.

„Друг изключително важен фактор за имунопрофилактиката е качественият сън и правилният режим „бодърстване – сън“. Недоспиването, хроничният стрес, продължителното време пред екраните и неправилният режим могат да доведат до потискане на синтеза и намаляване на нивата на мелатонин – хормон с ключова роля за нормалния циркаден ритъм, спокойния сън, възстановяването и цялостната регулация на организма. От друга страна се повишават нивата на кортизол, който води до свръхстимулация на нервната система, лош сън, недоспиване и хронична умора. Закалителните процедури също имат важно място, като трябва да започват от най-ранна възраст и да се съобразяват с климатичните условия и здравословното състояние на детето. Не на последно място значение имат хигиената и противоепидемичните мерки – редовно проветряване на помещенията, добра дезинфекция, избягване на затворени пространства през зимните месеци, особено в кърмаческа възраст, както и изграждането на навик за правилно миене на ръцете със сапун“, подчертава д-р Ренета Тодорова.