Дъщерята на Трифон – Галя Иванова: “Паметникът е автентичен, истински, направен от сърце…“

Семейството на Трифон Иванов бе първото, което постави цветя на паметника на “железния” защитник. Майка му – леля Маринка, подкрепяна от Стоичков и Балъков, дъщерите му Галя и Марина, внуците му, не скриваха огромното си вълнение и сълзи.

Галина Трифонова Иванова:

„За мен и цялото ми семейство това е нещо много-много-много велико… Благодарим на всеки един човек, участвал по какъвто и да е начин за създаването, организацията и за всичко, свързано с паметника!

Хората не го забравят, факт. Паметникът е автентичен, истински, направен от сърце…“

Христо Стоичков:

„Нашата дума е една – обич и уважение. Нищо не може да ни раздели. За жалост, ни напусна рано. Но все пак за днешния му рожден ден успяхме да направим нещо, което ще остане за вечни времена – този паметник. Затова и написахме така: „Железният“ защитник. Друга дума няма, каквото и да се каже за него, ще бъде малко. За мен ще си остане Трифон със своята чаровна усмивка. Помогнахме за паметника и всички днес сме тук. Ако някой така прави нещо за държавата, както ние го правим – ще се оправим“.

Борислав Михайлов:

„Колко години играхме с Трифон ли? За мене е като цял един живот! Трифон беше един от най-добрите защитници, с които съм играл изобщо. Голям човек, голям играч, голямо сърце. Всеки мач за него беше еднакъв, никога не се е пазил в мачовете. Бяхме голям тандем – аз зад него, той пред мен и обратното… Фондация „Национали-94“ дофинансира паметника след финансирането от великотърновските инициатори плюс Стоичков и Балъков. Абсолютно нормално е да се помага за такива неща“.

Красимир Балъков:

„Ако Трифон беше между нас, щеше да е много по-добре. За жалост, не можем да върнем времето назад. Единственото, което можем да направим, е да го почетем по най-достойния начин. Паметникът е изработен прекрасно. Надявам се Трифон да продължи да бъде за пример за всички млади футболисти“.

Йордан Лечков:

“Всеки е успешен с времето, в което живее. Така или иначе младите сега са доста по-различни. Дай боже да има друг Трифон Иванов. Мисля, че не трябва да се правят сравнения с нашето поколение. Ще се радваме на това, което имаме”.

Бончо Генчев:

„Легендата е жива и ще остане в историята. Всеки, който минава оттук, ще си спомня за така наречения „железен войник“ или „железен защитник“. Освен това той имаше и голямо сърце. Трифон Иванов – българският лъв!“.