Тенор от Китай изпълнява ролята на принц Су-Чонг в оперетата „Страната на усмивките“ на великотърновския театър

Лиричният тенор Цинг Фанг Хъ от Китай ще се превъплъти в образа на принц Су-Чонг в оперетата „Страната на усмивките“ на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново. Оперетният шедьовър на Лехар ще бъде представен на 20 февруари /четвъртък/ от 19 часа в голяма зала на МДТ. Диригент-постановчик на спектакъла е маестро Георги Патриков, а гост-режисьор е Вера Петрова от Софийската опера и балет.

Цинг Фанг Хъ е бакалавър по вокална педагогика от Музикалната академия на град Шенян в Китай и магистър по оперно пеене от Консерватория „Джовани Б. Мартини“ в гр. Болоня, Италия. Сега е докторант в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София, като успешно съчетава академичните изследвания с активно участие в оперни проекти.

Пътят му към голямата сцена у нас започва през 2024 г., когато участва в „Страната на усмивките“ в София като принц Су-Чонг. „Това бе ключов момент за изграждането на моята видимост на българската оперна сцена. По-късно, след успешен кастинг за двойната роля на Базилио и Курцио в „Сватбата на Фигаро“ във Велико Търново, започнах редовно сътрудничество с театъра. Екипът оценява моя професионализъм и ми предложи възможност за продължително партньорство. За мен това е истинско признание за положените усилия“, споделя солистът.

„Страната на усмивките“ на Лехар и операта „Турандот“ на Пучини са двете произведения в западната оперна история, които имат най-близка връзка с Китай. „Турандот“ е по-широко известна, а арията „Nessun dorma“ е изключително популярна. Въпреки това, оперетата на Лехар по-дълбоко и детайлно представя китайската атмосфера, особено в психологическото изграждане на героите. Трудно е да си представим как композитор като Лехар, който никога не е бил в Китай, успява толкова дълбоко да улови същността на конфуцианската философия за „самодисциплина и връщане към традициите“ и да я изрази чрез западния музикален език – да се усмихваш заради любовта, дори когато се отказваш от нея в името на щастието на другия“, обяснява китайския тенор.

По думите на младия солист принц Су-Чонг въплъщава европейската представа за източния човек в началото на XX век и в пълнота олицетворява концепцията за любовта чрез конфуцианската философия. „В трето действие, разкъсван от болка и носталгия, главният герой избира да потисне емоциите си в името на щастието на любимата. Завършекът на операта: „нашата съдба е вечно усмихнат и вечно честит… даже да страдам пак се смея, мъката в мен никой не трябва да знай“, разкрива същността на героя. Надявам се, че ще успея да пресъздам всички тези чувства на сцената“, казва Цинг Фанг Хъ.

„Въпреки че „Страната на усмивките“ е художествена измислица, образът на Су-Чонг е изграден с изключителна дълбочина и достоверност. Операта отразява не само междукултурните връзки между Китай и Европа в началото на XX век, но и универсалния психологически конфликт при сблъсък с културни различия. Дори днес, в епохата на глобализацията, остава въпросът: преодолени ли са тези конфликти или просто са променили формата и обхвата си“, категоричен е гост-солистът.

сн. личен архив