Инж. Елена Григорова: Без граждански контрол няма чиста околна среда

Инж. Елена Григорова е с преференциален номер 108 сред кандидатите за народни представители на “БСП за България” във Великотърновска област. Тя е родена през 1955 г. в Горна Оряховица . Завършила е Технология на водата във Висшия химико-технологичен институт в Бургас. Дългогодишен директор на РИОСВ във Велико Търново. Бивш зам.-кмет на община Лясковец. В момента е пенсионер. Общински съветник от БСП в Горна Оряховица.
– Кои са най-големите екологични проблеми на Великотърновска област? Имат ли те решение?
– Качеството на
атмосферния въздух
е на първо място като проблем.
Градовете Горна Оряховица и Велико Търново са един от най-замърсените в България. Приетите програми за подобряване качеството на атмосферния въздух съдържат мерки, които не се изпълняват и не са достатъчно ефективни, а резултатите от изпълнението им не се контролират. Отговорните лица по тези програми са кметовете на населените места, а контролираща изпълнението на мерките е РИОСВ. Решението е в стриктното прилагане на мерките в програмите, прозрачен контрол и оценка на тяхната ефективност.
Относно
водите
в област Велико Търново, все още има населени места, в които не са изградени канализационни системи и съоръжения за пречистване на водите. Реализираните с европейски средства пречиствателни станции не работят ефективно и с пълен капацитет. Все още значителни количества отпадъчни води се заустват директно във повърхностните водни тела. Отговорни за работата на тези пречиствателни станции са регионалните „ВиК“ дружества. Липсата на средства за поддръжка и лошото управление води до тези резултати. Решението отново е в строгия контрол на тези обекти.
Отпадъците
в областта са значителен проблем. Изграденото депо в с. Шереметя не функционира. Липсата на ефективно сепариране и компостиране доведе до бързо запълване на клетката за битови отпадъци. Към момента на това депо не се приемат отпадъци от промишлени обекти, което принуждава фирмите да ги извозват до депата в гр. Габрово и гр. Бяла. Създадената сложна система за депониране, принуждава много хора да изхвърлят и изгарят отпадъците си сред природата, което е абсолютно забранено. Ситуацията е същата и с депото за строителни отпадъци в с. Леденик, което в момента работи незаконно. Отново решението е в строгия и независим контрол.
– Чия е вината за всичко това?
– Досегашното управление.
– Има ли нужда от законодателни промени, за да бъдат по-чисти въздухът и водата в България?
– Всички закони по опазване на околната среда са хармонизирани с европейското законодателство. Проблемът не е в законите, а в тяхното безпристрастно прилагане.
– Какво бихте посъветвали жителите на областта – как да живеят по-екологично?
– Да бъдат отговорни и непримирими към замърсяването на средата в която живеят. Защото без граждански контрол е невъзможно да има чиста околна среда.
– Кои са проектите, с които се гордеете като дългогодишен директор на РИОСВ?
– Започнах работа, като директор на РИОСВ през 1997 г. и имах честта да ръководя преместването в новоизградената сграда на инспекцията, включваща и лабораторен комплекс. Това беше първото ми предизвикателство, с което се справих успешно.
В периода 2004-2007г., по време на предприсъединителния процес с ЕС, успях да мобилизирам целия колектив и се включихме в подготовката за хармонизирането на българското законодателство с европейското. Така успешно беше приключена глава 22 „Околна среда“ от преговорите за присъединяване.
Успешно взехме участие в международен Стратегически проект: „Съвместен мониторинг на риска при извънредни ситуации в трансграничния регион на река Дунав“ с водещ партньор Министерство на администрацията и вътрешните работи, Главен инспекторат за извънредни ситуации, Румъния, като основно работихме с Национална служба за екологична охрана – Румъния.
Успешно се реализира и Проект „Устройство и управление на резерват „Бяла крава” и поддържани резервати „Хайдушки чукар” и „Савчов чаир“ „ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”