Старо Търново: Джамията на хълма Царевец

Рисунка на Фируз бей джамия от Леон Филипов.

След падането на Търново под османска власт през лятото на 1393 г. градът търпи много промени, но като една от най-ярките, оставила трайно впечатление у българите, може да се посочи издигането на джамията на Фируз бей в крепостта на хълма Царевец. Векове наред „…между българите за нея се приказваше, че била царската църква „Св. Петка”. Тази идея е поддържана и от редица изследователи на старините на града, сред които Виктор Григорович, Христо Даскалов, Васил Берон и др. За това несъмнено допринася нейното разположение на Дворцовия площад, северно срещу входа на Двореца на българските царе. От това място джамията е била виждана от всички краища на града и от всички пътища, водещи към него.

Джамията е част от голям архитектурен комплекс, включващ сгради с различни обществени функции. Благодарение на запазения строителен надпис, става известно, че е издигната през 1435 г. от Фируз бей, като по този начин се явява една от най-ранните мюсюлмански култови сгради в българските земи. Фируз бей заемал високи държавни постове, сред които и на санджакбей на Никопол по времето на султан Мурад II (1420 – 1444; 1446 – 1451). Джамията действа до Освобождението. Минарето е съборено скоро след това, а тя служи като склад за амуниции. По време на голямото земетресение от 1913 г. рухват портикът и куполът. След проведените през 60-те и 70-те години на ХХ в. археологически проучвания джамията е окончателно съборена. Резултатите слагат край на отъждествяването й с църквата и категорично доказват, че не е издигната върху нея.

Фируз бей джамия след унищожителното земетресение от 1913 г.

Джамията се състои от квадратна молитвена зала, трикуполен портик и минаре. Градежът е клетъчен, а спойката е от бял хоросан. Използван е местен пясъчник и бигор, както и преизползвани строителни материали. Стените на джамията във височина са украсени с тухлен корниз. Куполът над молитвената зала и куполите на портика са покрити с оловни листи. Главният вход към молитвената зала представлявал висок портал с ширина 2,80 м, а в горната му част се намирала мраморната плоча с официалния строителен надпис. Изключително интересен е надписът, врязан върху тухла, намерен по време на разкопките. Той е на български и в него е отбелязано, че за строежа на сградата са били поръчани и използвани 10 хиляди тухли.

Около джамията се развива голям мюсюлмански некропол. От по-късните гробове от XVIII и XIX в. са останали някои мраморни и каменни надгробни плочи с надписи на османо-турски език.

По своето пространствено решение и начин на градеж Фируз бей джамия следва принципите, установени в ранноосманската култова архитектура (XIV – XV в.).

Изготвил: Д-р Жулиета Гюлева, отдел „История на България XV – XIX в.”