Символът на бодрост и дълголетие Деян Чаушев в сряда навършва 100 години!

Своята 100-годишнина очаква великотърновският ветеран Деян Чаушев – в сряда (да е жив и здрав!) един от символите на бодростта и дълголетието от старата столица ще закръгли точно век! От месец насам бай Деян очаква своя юбилей – на крак, все забързан нанякъде и с вечната усмивка на лицето.
“Чувствам се много добре, кръвното ми е нормално, мога даже да бягам, стига да не се спъна случайно. 3-4 километра дневно ходя пеш още”, казва Деян Чаушев. Целият му живот е спорт, спорт и пак спорт!

Роден е на 18 март 1920 г., започнал да играе футбол като ляво крило, но тежка контузия го вади от терените. Като завършил средното си образование, го взели трудовак. Военната си служба изкарал в конезавод “Валентина” (Плевенско), където отглеждали расови жребци. Там овладял и конния спорт. Като се уволнил, изкарал свидетелство за майстор-сладкар. “Тук, срещу читалище “Надежда”, където беше центърът на Велико Търново, открих собствена сладкарница с цех, която нарекох “Виктория”. Тогава захарта беше кът и аз правех специални сладки с бишкоти и сладък маджун. Като дойде социализмът, премахнаха всички частни сладкарници и създадоха кооперация “Пчела”, на която ме избраха да стана председател”, разказва сладкодумният мъж.

Един ден го извикали в градския комитет на партията и го назначили за директор на копринената фабрика “Васил Коларов”. “Трябваше да я спася, защото нещата не вървяха. Там изкарах 20 г., а после ме взеха в телферите за началник-пласмент”, обяснява бай Деян. Освен по тенис на маса, във фабриката навремето сформират отбори по баскетбол, волейбол, футбол… Работническият спорт по онова време е много развит. Базата на предприятието става приказна – спортни площадки, зали, плувен басейн…

Самият Деян Чаушев от 30-годишен играе и тенис на маса, има 50 медала от различни първенства – държавни и балкански шампионати. Последния си медал бай Деян спечели на 94-годишна възраст, когато още гонеше успешно топката в тениса на маса. И днес продължава да е изключително жизнен и не спира да кръстосва улиците около стадиона, където живее.

Деян Чаушев е първият председател на футболен клуб “Етър” при възстановяването му през 1957 г. и го ръководи до влизането му в “А” група. Когато са възстановени дружествата, той е избран за шеф на футболната секция. По негово време отборът укрепва в “Б” група, с негово лично участие е построен и открит стадион “Ивайло”. Деян Чаушев е един от инициаторите за строежа, като директор помага с работници, превози и т.н. “Ивайло” е започнат през 1953 г. и е тържествено открит на 24 май 1958 г. Десетина години по-късно се прави козирката, електрическото осветление. За строителството Чаушев е награден от правителството с два медала – Сребърна значка за спортно строителство и медал за особени заслуги.

В края на 60-те години се решава “Етър” да атакува “А” група. Начело е избран Гено Краев – началник на пощата, а Деян Чаушев отговаря за събирането на парите заедно с зам.-кмета Велико Великов. Четиримата движат футбола във финансово отношение и взимат нови играчи. През 1969 г. “Етър” влиза в елита, а бай Деян за приноса си към спорта е награден с най-високото спортно отличие – Заслужил деятел на физкултурата, както и със Златна значка на БФС. Няма друг с толкова дълъг стаж като ръководител на “Етър”. А преди това е бил такъв и на още три великотърновски клуба – “Септември”, “Динамо” и “Червено знаме”.

“На стадиона съм дал много. За строежа агитирах не само моите работници, но и от другите фабрики да идват да помагат. Когато играехме на стадион “Спартак”, футболистите отсядаха при мен. Стадион “Ивайло” беше пълен с народ, сега също трябва да бъде така. Сега след обновяването през последните години – с пистата, залите, терена и осветлението, стадионът стана още по-хубав!”, казва ветеранът.

Преди десет години, когато Деян Чаушев навършваше 90, от “Етър” му подариха виолетова фланелка със същия номер, а ветеранът се закани, че следващата, която ще облече, ще е с № 100. И е на път да го сбъдне! Идеята беше на 22 март преди мача “Етър” – “Дунав” да му бъде връчен такъв екип, но коронавирусът засега отложи намеренията заради спирането на първенствата.

Бай Деян има едно желание – да бъде приет от кмета инж. Даниел Панов. Ако това стане, ще бъде първият столетник, отишъл на крака при градоначалник. От Община В. Търново са се подготвили и със специална грамота, предстои да се разбере кога ще му я връчат. Бай Деян вече е доказал, че болестите не го плашат и сломяват. Оптимизмът, движението, позитивизмът – именно в това е тайната на неговото дълголетие…