Юристът Николай Михайлов: „Важни са принципите, заложени в природните закони“

Николай Михайлов е кандидат за общински съветник от листата на ВМРО. Роден е на 07 юли 1987 г. в град Велико Търново. Средното си образование завършва в „Старопрестолна гимназия по икономика”, след което завършава бакалавър – филосовия във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” и магистратура –  „Дипломация и национална сигурност”, магистър е също и по специалност „Право”. Завършил е докторантура по „Философия на политиката и правото” към Българска академия на науките. Председател е на „Съюз на младите юристи”, също и на Народно читалище „Седми юли 2008” гр. Велико Търново. Към настоящия момент работи като юрисконсулт в частна компания, преди това е работил като юрисконсулт в Министерство на околната среда и водите, също и в сферата на човешките ресурси и бизнес управлението. Неженен. Хоби му е заниманието с музика, също обича да играе и да гледа футбол през свободното си време.

Г-н Михайлов, защо приехте да се кандидатирате за общински съветник от ВМРО?

През последните дванадесет-тринадесет години следя доста задълбочено политическите процеси както у нас, така и в световен план, а също и участвам активно в обществения живот на страната, което ми дава възможност да си изградя една по-пълна и точна картина за случващото се около нас. С оглед на това решението ми да се кандидатирам за общински съветник, смея да твърдя, бе доста добре премислено и осъзнато, като си дадох ясна сметка, че именно сега е правилният момент за хора, с подобни на моите знания и опит, да участват по-активно в местното самоуправление. Не съм имал никакво колебание по отношение на политическата партия чрез която да заявя своето участие, тъй като винаги съм разглеждал политиката като лична мисия и идеологическа последователност, а не като способ за достигане до някакви постове, привилегии, облаги и т.н… В тази връзка по съвсем естествен път избрах листата на ВМРО, тъй като в момента тя е единствената българска партия, легитимен носител на политическите идеи, които аз изповядвам, а именно идеите на консерватизма и неоконсерватизма. През годините, в които следя политическия живот у нас, виждам че ВМРО е единствената българска партия, която поддържа възходящ тренд на развитие, пример са и резултатите на последните евроизбори, като според мен това се дължи на факта, че ВМРО отправя най-адекватните и модерни политически послания, предлага най-прагматичните решения и се стреми да бъде последователна във воденето на своите политики. И като казвам модерни послания, нямам предвид джендър, мендър, веган и тем подобни соросоидни глупости, бръщолевени от разни психо и псевдо десни организацийки, а имам в предвид  онези модерни консервативни, неоконсервативни и патриотични послания и политики, които са част от управленските модели на редица успешни съвременни държави, като САЩ, Русия, Великобритания, Италия, Австрия, Унгари, Чехия, Полша и ред други.

Като юрист имате не малко предизвикателства с различни казуси. Освен това сте председател на Съюза на младите юристи. По какъв начин тези отговорности могат да са в помощ на един общински съветник?

Безспорно един грамотен юрист винаги би бил полезен в работата на общинския съвет, най-малкото с оглед по-широките познания по отношение на нормативната база и съобразяването на разглежданите предложения и решения с действащото законодателство в страната. Също така и при разработването и предлагането на нормативни документи, които подлежат на одобрение от общинския съвет, като например така наречените общински наредби. Смятам, че с опита, който имам към момента както в областта на административното право, така и в нормотворчеството, бих могъл да допринеса за по-доброто ниво на работа в бъдещия общински съвет. Безспорно от голяма помощ ще ми бъде и работата в неправителствения сектор като председател на Съюза на младите юристи, тъй като чрез нея човек се научава как по-лесно и точно да дефинира обществените проблеми и по какъв начин на предложи необходимите решения, така че те да бъдат приети и да бъдат максимално полезни за всички заинтересовани страни.

Кои са направленията, по които бихте работили приоритетно и защо?

През целия си съзнателен живот до момента съм работил в подкрепа на своите връстници и на младите хора, така че ми се струва най-нормално да продължа да работя приоритетно по това направление, като със своите предложения и идеи ще се стремя да създаваме по-добри и по-подходящи условия за развитие и живот на младите хора и младите семейства в общината. Радвам се, че в управленската програма на ВМРО във Велико Търново са залегнали не малко идеи в тази насока и ще се радвам още повече, ако заедно успеем да ги реализираме през следващите години. И понеже сега сме в предизборна кампания, ще си позволя и аз да направя едно обещание, но не предизборно, а истинско обещание, което се ангажирам да изпълня, ако бъда избран и то е свързано с политиката на ВМРО за стимулиране на образованата раждаемост. Ангажирам се, че като действащ съветник едно от първите неща, които ще направя, е да разработя и внеса проект на общинска програма за подпомагане на образованата раждаемост, чрез която младите и образовани семейства, със сключен граждански брак и живеещи и работещи трайно на територията на общината, да получават безплатна подкрепа за създаване на свой собствен дом. Също считам, че бих бил полезен и в ресорите на културата и образованието.

На едно друго ниво комуникирате и работите със специалисти от БАН. В тази връзка какво приложение и развитие на научния потенциал виждате в един университетски град като Велико Търново и в общината като цяло.

Безспорно Великотърновският университет е един от най-важните центрове, да не кажа и най-важния за нашия град, тъй като благодарение на университета градът ни е млад и жив и поддържа потенциала си за развитие. Също не са за подценяване и ползите за местната икономика от него. Преди десетина години, когато и аз бях студент, сякаш нещата там бяха една идея по-добре, но сега обстоятелствата са такива и на фона на последствията от демографската криза и кризата в образованието, и всички онези, които сме били под една или друга форма част от този университет ми се струва, че сме длъжни да помагаме за неговото развитие. Аз винаги съм казвал, че Великотърновският университе има потенциал да се превърне във водещия в страната научен център в областта на хуманитарните и социалните науки, но това все пак е приоритет на академичното ръководство и най-правилните решения за развитието на университета ще дойдат, убеден съм, от тях.

Вие сте млад и образован човек. Не Ви е чужда и културата в лицето на самодейността. За някои читалищната дейност е „остаряла форма на себеизява“, други я виждат като „ново Възраждане”. Не е ли това една ниша, която до скоро бе стояла малко встрани от вниманието на политиката, а сега, като че ли се обсебва, защото е „модерно”?

Да така е, с култура и самодейност се занимавам от четири годишна възраст, та до ден днешен. Бил съм танцьор в танцов ансамбъл „Търновче”, свирил съм на тамбура в ансамбъл „Българче”, занимавах се и с пеене доста години, първо във вокално студио „Таланти” във Велико Търново, а впоследствие и в във вокална школа „Нова музика”. В тези състави и с хората, които бяха в тях съм преживял едни от най-хубавите си моменти, намерих много истински приятели, с които и до ден-днешен сме си близки и съм безкрайно щастлив и благодарен, че имах възможността да израстна в такава прекрасна среда, с толкова жизнерадостни хора и прекрасни преподаватели. Когато бях втори курс студент в университета вече бях прекъснал заниманията си в школите, тъй като обичайната възраст, до която младежите остават в тях, е деветнадесет-двадесет години. Тогава реших да потърся възможност да продължа своите любителски занимания във формат с мои връстници или по-възрастни от мен. След като проучих какви са възможностите за реализация на тези мои желания установих, че по онова време във Велико Търново нямаше такива места. Така се роди и идеята за създаването на Народно читалище „Седми юли 2008”. Събрахме се приятели, колеги – основно млади хора, които също в годините са участвали в различни състави и форми на самодейност и решихме, че е необходимо да създадем такава възможност и такова културно пространство в нашия град, за да може както ние да продължим своите любителски занимания, така и да създадем среда за децата и по-младите от нас, които да изживеят същите щастливи мигове, каквито имахме и ние.  Решихме да учредим, не клуб, не школа или нещо друго, а именно читалище, тъй като читалището е един от най-ярките символи на българщината и чрез него бихме могли да запазим нашите национални традиции, ценности и култура и да ги предадем на поколенията. Не бих казал, че читалището е остаряла форма на себеизява, напротив читалищната дейност може да бъде много модерна и актуална, стига с нея да се занимават хора със съвременно мислене и, разбира се общините и държавата да отделят много повече внимание на нея. За съжаление не бих могъл да каже, че политиката в областта на културата е на необходимото ниво. Действително получаваме подкрепа, но в никакъв случай тя не е достатъчна. В град като Велико Търново с такъв дух и история, който спокойно може да се нарече „сърцето на България”, смятам, че е редно културата да не бъде поставяна някъде между другото, а е необходимо да бъде изведена като един от основните приоритети на местното управление. А колкото се отнася до настоящия културен живот в града, считам за необходимо да се заложи повече на качеството, отколкото на количеството, така щото да възпитаме и бъдещите поколения в това да умеят да различават култура от халтура.

Как разпускате в свободното си време?

В свободното време, което ми остава, макар и не колкото ми се иска, обичам да се виждам с приятели, да пътувам, да посещавам музеи и исторически забележителности, да играя футбол или да изгледам някой хубав мач, да прочета интересна книга или да изляза на разходка сред природата.

На кои важни принципи не бихте изневерили при никакви обстоятелства?

Зависи от коя гледна точка ме питате. Ако става дума за принципите в правото, веднага ще Ви отговоря – върховенство на закона, честност, обективност, прозрачност, но ако става дума за житейските и морални принципи – там струва ми се отговорите стават все по-сложни. Ако трябва да бъда откровен, в последните години моралът и ценностната система на обществото ни се изменя с все по-бързи темпове и все по-трудно като че ли става за хората да спазват неотменно определени принципи, което разбира се не е хубаво, но все пак мисля, че има базистни такива, които все още са валидни за всички ни. Що се отнася до мен, аз като вярващ човек с неоконсервативни разбирания, считам за важни принципите, заложени в природните закони по отношение на половете – да бъдат единствено мъжки и женски, по отношение на семейството – да бъде единствено от мъж и жена, по отношение на човешките права – всеки да бъде равен пред закона, по отношение на собствеността – всеки да има право на собственост и тя да бъде неприкосновена, по отношение на обществения живот – да има ясни рамки на реда и законността, чрез които да се гарантира личностната свобода на всеки гражданин и ако можем да изведем родолюбието като принцип, то считам и него за един от базисните. Това според мен са основните принципи, към които трябва да се стремим и от които не трябва да отстъпваме.