МДТ гостува с пиесата „Музикантът” на Любен Босилков-Ройс в Театър „София”

С пиеса „Музикантът” на великотърновския драматург Любен Босилков-Ройс МДТ „Константин Кисимов” ще гостува на сцената на Театър „София” в столицата. Спектакълът ще бъде представен на 13 януари от 18 часа в камерна зала. На представлението в София Босилков, който е и режисьор на постановката, е поканил редица известни театрали. Сред тях са драматургът и режисьор Юрий Дачев, режисьорът Николай Ламбрев, актьорите Руси Чанев, Жорета Николова и Христо Мутафчиев, който е и председател на Съюза на артистите в България, драматурзите Христо Бойчев, Теодора Димова, Пламен Дойнов и др.

„Музикантът” е последният авторски спектакъл на Любен Босилков-Ройс, чиято премиера по традиция бе на търновска сцена. Сценографията е на Лидия Къркеланова, а музиката е на универсалния творец Николай Иванов – Ом – музикант, композитор и художник. Главните роли са поверени на звездата на търновския храм на Мелпомена Стефка Златкова и на актьора Димо Димов от габровския театър.

В това заглавие драматургът се опитва да открие мястото на интелигента, какъвто е един музикант, в днешния свят. „В този напрегнат свят, оприличавайки го на оркестър, който свири все по-фалшиво, трудно се вмества един чувствителен човек, в конкретния случай музикантът. Като че ли единственият изход за него е създаване на паралелни светове. За мен това е изходът, но засега това е неговият избор. Убеден съм, че голямата обич към изкуството може да се превърне в спасение за интелигента”, признава Босилков.

Авторът посочи, че се е постарал да направи спектакъла като кратък късометражен филм, в който главните герои Сара и музикантът Фома пътуват един към друг в търсене на любовта. За да реализира идеята си като режисьор е използвал кинематографични средства, сред които са ретроспекция и специфично осветление. „Интересувам се от театъра, който е като кино, защото в мен той съществува като такъв. Аз съм за постановки с кинематографичен подход, където освен фабулата, от първостепенно значение е и монтажът на отделните етюди. Театърът като изкуство е животът, но такъв какъвто си го представяме”, споделя Любен Босилков-Ройс.