Почина журналистът Недялко Чалъков

На 76-годишна възраст си отиде известният великотърновски журналист и писател Недялко Чалъков.

Недялко Антонов Чалъков е роден на 12 август 1940 г. в с. Алеково, Великотърновска област. Завършил е средно образование в родното си село, ШЗО във Висшето военно артилерийско училище в гр. Шумен и българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работил е в Габрово като строител, пощенски раздавач, служител в Априловската гимназия.

Пише стихове от студентските си години и публикува в регионални и централни литературни издания. Печели национални конкурси. Представян е по БНР и БНТ. Бил е учител в гр. Исперих и директор на училища във Великотърновския край. Преподавал е телевизионна журналистика във Великотърновския университет. Дългогодишен журналист, завеждащ отдел „Култура” в окръжния в. „Септемврийско слово” – Михайловград (Монтана) и председател на Окръжния клуб на Младата художествено-творческа интелигенция.

От 1980 до 1993 г. е редактор в БНТ – Телевизионно студио Велико Търново. Автор на десетки документални филми с историческа тематика, фолклор, поезия, публицистика. Бил е главен редактор на в. „Неделник” – седмично издание за общество, бизнес и култура; на списание „Басейн на Янтра” – за екология и хуманизъм. В издателството си е представял книги на млади автори. Участва в алманаси, списания, антологии и литературни сборници. Негови стихове са преведени на руски, румънски, украински, казахски, македонски и сръбски езици.

Автор е на книгите: „Върху жарава стъпвам” (2000) – поезия; „Моите незабравими срещи” (2003) – спомени, интервюта и непубликувани писма с изтъкнати български творци; „Моята тъща” (2005) – мемоари – единствена книга за тъщата в България; „Самотен под дъжда” (2005) – лирика; „Моята тъща” (2008), второ допълнено издание. Съставител и участник в поетична антология „Търновград”; „Сълза от моята вселена” (2010) – поезия; „Долетели птици” (2011) – спомени; „Благословено утро” (2013) – поезия.

Носител на литературната награда „Златно дунавско перо” от Националния поетичен конкурс „Свищовски лозници” за цялостен принос в културното развитие на град Свищов. През 2012 година печели международни конкурси, включен е в две сръбски антологии на световната поезия, издания на Белград и Кикинда. Член на Съюза на българските писатели.