“Да, България” иска вето на закона за концесиите

ПП “Движение Да България” поиска днес от президента Румен Радев да упражни правото си на вето върху Закона за концесиите. Мотивите на партията, изложени в прикачения файл, са, че законът е приет под явен лобистки натиск, в съществено нарушение на обществените и икономически интереси на България и създава предпоставки за корупционни практики. Законът не гарантира реално публично участие и адекватен публичен контрол върху концесиите, като в същото време унищожава конкуренцията и свободния пазар.

ДО

Г-Н РУМЕН РАДЕВ

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Упражняване правото на Президента на Република България за връщане на Закона за концесиите за ново разглеждане в Народното събрание

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

С настоящото изразяваме пред Вас изключително силна тревога от приетия на 24.01.2017 г., въпреки многобройните възражения и критики от различни обществени организации, Закон за концесиите.

Обръщаме се към Вас с искане да упражните правото си на връщане на Закона за концесиите за ново разглеждане в Народното събрание, съгласно предоставените Ви пълномощия по чл. 101, ал.1 от Конституцията на Република България.

Законът е приет от малка група депутати на 24.01.2017 г., в последните минути на 43-то Народно събрание, под явен лобистки натиск, в съществено нарушение на обществените и икономически интереси на България и създава предпоставки за корупционни практики. Законът не гарантира реално публично участие и адекватен публичен контрол върху концесиите, като в същото време унищожава конкуренцията и свободния пазар.

В подкрепа на настоящото искане представяме следните аргументи:

При приемането на Закона за концесиите са допуснати съществени нарушения на законодателните процедури и процедурите по обществено обсъждане, както и на процедурите по оценка на въздействието на нормативните актове, гарантирани от Конституцията на Република България и Закона за нормативните актове.

Голяма част от текстовете на закона са гласувани в последните дни на 43-то Народно събрание при липса на изискуемия по чл.81, ал.1 от Конституцията кворум, тъй като в зала са били 31,78% или под 1/3 от всички народни представители.

В същото време, законът е от най-голям обществен интерес, защото урежда разпореждането с публични ресурси от стратегически характер за неограничени във времето периоди.

Проектът на Закон за концесиите бе внесен в Народното събрание едва след като Европейската комисия започна спрямо България процедура за установяване на нарушение на правото на Европейския съюз, поради невъвеждане в законодателството на изискванията на Директива 2014/23/ЕС. В резултат на това, общественият дебат по проектозакона не се състоя. Противно на обществените очаквания, приемането на закона протече в рамките на половин година при пълна липса на прозрачност и без да е проведено нито едно обществено обсъждане на закона, въпреки настоятелните искания на заинтересованата общественост и получените многобройни негативни становища, както и противоречието с клаузите на самия договор за разработването на закона.

Mотивите на вносителите на законопроекта са непълни и повърхностни. Не е предложен анализ на очаквания материален и правен ефект от заличаването на Закона за публично-частно партньорство. Налице е пълна липса на методики за определяне на срока и стойността на концесиите.
Унищожаване на конкуренцията и пренебрегване на обществения интерес
Настоящият Закон за концесиите цели да въведе в националното законодателство изискванията на Директива 2014/23/ЕС от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия, като съобрази спецификите на национланта законодателна уредба. В резултат на това е създадена една нова, крайно сложна и на места противоречива концепция за „концесиите”, чиято най-отчетлива характеристика е създаването на условия за облагодетелстване на концесионера чрез редица права, включително такива водещи до „скрита приватизация“ на публичните ресурси.

Законът допуска учредяване на концесии, които да надвишават 50 години, без да поставя горна граница на срока. Наличието на възможност за толкова дългосрочни концесия, на практика обезсмислят правилото, че концесията следва да бъде ограничена със срок. Както се сочи в параграф 52 от Преамбюла на Директива  2014/23/ЕС: “С цел предотвратяване на затваряне на пазара и ограничаване на конкуренцията срокът на концесията следва да бъде ограничен. В допълнение, концесиите с прекалено дълъг срок биха могли да доведат до затваряне на пазара и по този начин да възпрепятстват свободното движение на услуги и свободата на установяване.” Директивата допуска учредяване на концесия с дълъг срок, само при наличие на определени обстоятелства. Изрично се подчертава, че за концесии със срок над пет години срокът на концесията следва да бъде разумно ограничен, като вземат предвид възвращаемостта на инвестициите, направени за експлоатация на строителството и услугите, и да получи доход от вложения капитал при нормални условия на експлоация, като се отчитат конкретните договорни цели, които концесионерът е поел ангажимент да постигне, за да изпълни изискванията по отношение например на качеството или цената за ползвателите.

Практиката в държавите – членки на ЕС сочи, че максималните срокове на концесиите са в границата на 30-35 години. Следователно учредяването на концесии за 50 и повече години е в разрез и с установените добри практики за добро и прозрачно управление.

Налице е възможност за скрита приватизация на публичната собственост в нарушение на свободната конкуренция чрез „концесиите за ползване“, които не се предвиждат в Директива 2014/23/ЕС за възлагане на договори за концесия. С този тип концесия за ползване се създава възможност за дългосрочното завладяване и ползване на публични обекти за срокове от 25 години, като плажовете например, вместо отдаване им под наем чрез краткосрочни или средносрочни договори за наем.

Въпреки че този закон касае реализирането на публични строежи и услуги, както и използването на публични имоти и ресурси, в него не е предоставена никаква възможност за отчитане на общественото мнение и интерес от възлагането на експлоатацията на тези публични блага от частни лица. Законопроектът не предвижда никакви процедури, които да създават условия на българските граждани, като съсобственици на държавната и общинска собственост, да изразят мнение.

В заключение, считаме, че упражняването на правото Ви за връщане за ново разглеждане на така приетия от 43-то Народно събрание лобистки Закон за концесиите ще е ясен знак за обществото, че президентската институция е твърдо решена да спре превземането на държавата и публичните ресурси от олигархични кръгове, ползващи се с политически протекции.

гр. София

02.02.2017 г.