На днешната дата – 7 януари, българската православна църква почита паметта на св. Йоан Кръстител, който кръщава Иисус Христос в река Йордан. Празникът е наричан от народа Ивановден.

Имен ден празнуват днес всички, носещи имената Иван, Иванкa, Иванина, Ванина, Ваня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна.

Св. Йоан Кръстител е назоваван още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на Месията с проповедите си. Според Евангелието той се прочул като проповедник в Юдея и Галилея. Св. Йоан е увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване, Йоан кръщавал покаялите се с вода. Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа.

Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или от девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с които се затваря широкият кръг на сватбената обредност. През този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже, и именниците. В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до една година.

Обредното къпане включва и размяната на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза.

Народната представа за св. Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете.  Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза. Обредната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

На Ивановден изтича и срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено “царя” на дружината на чешмата, където го окъпват.След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи. С празнично хоро завършва пълният цикъл на обичая коледуване.