Денят на Будителите в с. Зая и още нещо

В народно читалище „Наука-1922“ в с. Зоя, община Дряново се проведе едно прекрасно тържество в чест на Деня на народните будители. Присъстваха 80 жители, наследници и гости от Дряново, София, Габрово, Велико Търново и с. Ганчовец. Тържеството започна със слово на Димитър Богданов за будителите на българския народ  и за онези, свързани със селото – не бе забравен никой. По времето, когато Иван Колев Петков е бил 36 години учител в заевското начално училище, първите си знания получават 20 бъдещи учители, 14 бъдещи инженери, 12 военни, 8 икономисти, 2 лекари, 4 фелдшери, 18 средни техници и 40 души с реално средно образование.

Димитър Богданов представи на присъстващите книгата „Фамилиите на с. Зая“, на която той е един от съставителите. Книгата бе издадена с финансовата помощ на община Дряново с кмет инж. Мирослав Семов. В края на тържеството всеки получи безплатен екземпляр от нея.

На тържеството присъства  един от добрите и известни китаристи и лютиери в България – Никола Атанасов Минев, роден в село Зая. Той разказа вълнуващи спомени от живота си в и извън страната ни. Благодарение на него и приятелите му  от музикалното училище в Русе, в читалищния салон присъстващите се насладихме на невероятното майсторско изпълнение на музикални  произведения на класическа китара. Всички, затаили дъх, вперили поглед в младите изпълнители, забравили проблемите и горчилките на нелекия живот, се пренесохме в един свят на нежност,  доброта, красота, желание, любов и … спомени. Благодарим Ви млади хора. А певческият състав при Народно читалище „Денчо Славов“ от с. Ганчовец повдигна още повече духа ни с прекрасните ни народни песни.

Част от наследниците на 70-те фамилии, живели в селото, донесоха кой каквото е имал присърце и се оформи доста богата трапеза за възпоменание на починалите близки. В уюта на добре отоплената зала спомените оживяваха и не усетихме как времето мина.

На вторият етаж на читалището има музейна етнографска сбирка, която е един малък бисер със своите експонати, особено с плетивото на една кука и кенарени ризи, блузи и рокли, а да не говорим за дребните вещи от бита на българина през 30-те години на миналия век.  Благодаря Ви мили хора, че сте съхранили българското и все още поддържате огъня в сърцата ни и ни напомняте, че сме българи и то какви!

На залез слънце най-после решаваме да си тръгнем от това будно българско старопланинско село с желанието да променим живота си, родината си и до край да останем българи.

Снежанка Димитрова, Велико Търново