За четвърти път ще бъде отслужена Света литургия във „ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ“

Светата Великотърновска Митрополия и Община Велико Търново канят всички християни молитвено и евхаристийно да се приобщят към празничното богослужение на Спасовден (денят на Спасителя) 9 юни 2016 г. (четвъртък). Начало на празнична Утреня 8 часа, последвана от Света Литургия с начален час 10,00.

„Възнесение Господне” е името на патриаршеския храм във Велико Търново по време на Второто българско царство, титулуван „Майка на Църквите”. В 1235 г. на събора в Лампсак е учредена петата патриаршия – Българската. Търновската патриаршия е първата патриаршия в славянския свят. От тук тръгва и концепцията за „Трети Рим”. Признаването на патриаршеско достойнство на Българската църква е основание да бъде признат Иван Асен ІІ за цар. От Търновската патриаршия излизат големите молитвеници (исихасти) на Православието – св. Евтимий, патриарх всебългарски и Търновски, св. Теодосий Търновски, Григорий Цамблак, св. Киприян – митрополит литовски и на цяла Русия и още много светци на Православния свят. По времето на Цар Иван Асен ІІ Търновската патриаршия с патриарх Йоаким І има 14 епархии, Търновски и Охридски архиепископии и четири епископии: Белградска, Браничевска, Нишка и Велбъждка.

Сега сградата на „Патриаршията”, както я нарича народът, е само силует, който външно прилича на храм, но, който е поругаван многократно: от чужди нашественици и от свои езичници. За четвърти пореден път след 620 г. забрава и забрана ще бъде отслужена света божествена литургия. На храмовия празник „Свето Възнесение Господне”, 9 юни 2016 г. всички вярващи православни християни, родолюбиви българи, имаме възможността да се помолим на Светата Троица (Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети) за милост към нас, за нашия град, страната ни и света.

Празникът Възнесение Господне отбелязва последното събитие от земния живот на Иисус Христос – Спасителя. Много са пътищата, по които е избирал да върви човекът след изгонването му от Рая. Много пъти със свободната си воля хората са забравяли за своя Създател и са поемали в грешната посока, загърбвайки Бога. Можем да си спомним библейския разказ за състоянието на човечеството преди Ной, за Содом и Гомора, за изпадналото в тежки грехове тяхно население, унищожено от Бога заради греховете. Две хиляди години след като Божият Син е завършил земния Си път светът е променен. Променен, но утопиите за рай на земята така и провалени си остават. Все още не разбираме, че Синът Божий не е пратен за да стане земен цар, а за да ни покаже пътя на Истината, по който да вървим чрез свободната си воля.

В продължение на четиридесет дни след Възкресение Иисус Христос многократно се явява на Своите ученици. Въпреки тяхната човешка немощ (Петър се отрекъл три пъти от него, Тома искал сам да бръкне в раните Му, за да повярва, пътниците за Емаус не Го познали) Той им обещава и изпраща Светия Дух да им даде сила да работят на „Божията нива”.
Преди да се възнесе на небето Той им заповядва: ”идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа (Мат. 28:19). След като ги благославя Той се отделя от тях и се възнася на небето (Лука 24:51). Това събитие има изключителна важност, защото чрез Възнесението човешкото естество в лицето на Спасителя е въздигнато при Бога. След това, изпълнявайки заповедта на своя Учител учениците Му тръгват и проповядват по целия свят Неговото учение. Иисус Христос им помага като подкрепя тяхната проповед с чудеса и знамения. Всичко това се случва и до днес при условие, че човек отвори духовните си очи, за да го види.