Медийни експерти: Грамотността сред журналистите е достигнала тревожно ниски нива

Журналистите във В. Търново изтъкват като плюсове срещите с различни хора и създаването на нови връзки, докато изпълняват служебните си задължения

Неправилно поставяне на ударение е сред най-честите граматически грешки сред журналистите. Това стана ясно на Първата национална конференция „Медиите на 21 век“, която се проведе днес във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. На нея присъстваха медийни експерти, преподаватели по журналистика от всички висши учебни заведения в страната, където има разкрити специалности в сферата на медиите, както и студенти.

Конференцията беше на тема „Медиите: Кризи срещу възможности“ и засегна въпроси за грамотността на съвременния журналист. Все по-често се допускат правописни грешки, бъркат се и гласните “а” – “ъ”, “о” – “У”. “Тази грамотност или по-скоро неграмотност е мултиплицирана към младите хора, дори да искат, а нямат възможността да чуят книжовен български език и да прочетат нещо написано на него. Има много фрапиращи грешки, като например месец септември да започва с главно “с” или името на учебен предмет да се изписва с първа голяма буква, което е неправилно”, посочи проф. Антон Гецов от катедра “Съвременен български език” към ВТУ.

Той изтъкна, че освен в учебните заведения, практикуващите журналистическата професия, нямат желание да се развиват и образоват. “За много журналисти още е тайна къде трябва да бъде ударението на думи като омбудсман или наука. Мнозина не знаят къде е употребата на учтивата форма, говоря за журналисти и то за работещи в национални медии”, допълни още проф. Гецов.

На конференцията, обаче стана ясно, че това не може да се съотнася за всички журналисти, защото сред тях има и такива, които са с много високи резултати на грамотност и печелят национални и международни състезания, форуми, конкурси. Конкретен пример имаме и във Велико Търново, където местни журналисти са отличени с множество престижни награди за своите професионални качества и успехи.

Засегната беше и темата за езика на омразата и враждебната реч, които в последните години ескалират в българския ефир. Нетолерантността към другия е сред основните причини за възникването им. Като пример от последните месеци, експертите дават отразяването на темата с бежанците у нас и в Европа. “Основните причини са свързани с нетърпимост на етнически, расов, социален и верски признак. Забелязва се все повече и нетърпимост между гражданите, политическа нетърпимост и за съжаление доста ниска медийна грамотност. Липсват толерантност, възпитание дори. Често не се слуша събеседника, не се уважават чуждото мнение и гледни точки”, коментира проф. Маргарита Пешева, която е преподавател по журналистика във ВТУ и СУ.

Реалити форматите са най-яркия пример за език на омразата и неспособността да се контролира речта на участниците. Излъчената враждебна реч е изключително лош пример за подражание и често водят до агресия сред подрастващите. Специалистите в областта на медиите са единодушни, че грамотността на повечето им колеги е достигнала плашещо ниско ниво.

Не само това, обаче беше обсъждано на конференцията. Няма конкретни данни колко са реално журналистите на национално и местно ниво. “Специално във Велико Търново и региона сред тях имаме такива, които са и членове на Съюза на българските журналисти. Също така има и много млади колеги, които работят в съответните редакции, но с неизяснен статут, тоест те са стажанти или не са стажанти, но нямат трудови договори. Някои от тях извършват журналистическа дейност и са натоварени с журналистически отговорности, без да имат конкретното образование или квалификация. Затова е трудно да се каже колко са работещите журналисти във Велико Търново”, показва изследване на двама от преподавателите по журналистика и медии във ВТУ, провело се анонимно сред великотърновските журналисти.

В допитването са обхванати колеги с различен професионален опит. “Имаме колеги с професионален опит от няколко седмици, с по шест месеца и такива с над 40-годишна работа в медиите и продължаващи да информират населението за събитията от деня. Анкетирани са представители на различни видове и типове медии – регионални, национални, електронни, печатни и онлайн медии. Нашата цел беше да покрием максимално целият спектър от присъстващи медии, но без да влизаме в конкретика на самите медии. Анкетата беше анонимна, а в нея имаше въпроси с отговори от отворен и затворен тип, като самата беше добре приета от всички участници”, обясни д-р Фани Маздрашка – Михова, която е преподавател по журналистика и дългогодишен журналист в различни медии.

“Част от въпросите са свързани с работата на журналистите и това как, от къде и по какъв начин получават информация за събитията и темите от деня. Има и въпроси с това колко и какви източници на информация работят журналистите, а също и колко от прессъобщенията се превръщат в новини и колко от тях отиват в кошчето за отпадъци. Много от журналистите в местните медии и представителите или кореспондентите на националните, открито споделят, че понякога информацията, която получават предварително за дадени събития се различава коренно от това, което виждат и отразяват на място”, допълни д-р Десислава Андреева, преподавател по журналистика във ВТУ.

Гилдията почти единодушно споделя и проблемите, пред които е изправена докато журналистите си изпълняват служебните задължения и ангажименти.

Често ставаме свидетели на арогантност, обиди, а понякога се стига и до заплахи, които ни пречат да си вършим нормално и спокойно работата. Срещаме и несъгласие на събеседниците, работейки с реални факти и тези, които те в даден момент не признават и стават агресивни, са най-честите отговори на великотърновските журналисти. Всичко това е предпоставка за нападения над журналисти, а оттам и снижаване на качеството на работа. В един от въпросите, обаче всички колеги сме единодушни – че журналистиката, безспорно дава ежедневно много нови контакти и срещи с различни събеседници, а също и създава много нови приятелства и връзки на високо равнище.

Стефан Нанкинов