Спортист № 1 Петя Луканова: „Искам да участвам на Олимпиадата”

Състезателката по спортна стрелба Петя Луканова бе обявена за Спортист № 1 на Велико Търново за 2014 г. Представителката на „АП спорт“ спечели гласуването в анкетата на членовете на Постоянната комисия по младежта и спорта и спортните журналисти в старата столица.

Петя Луканова за втори път печели отличието след 2010 г. Тя бе заслужено бе предпочетена заради титлата си от държавното първенство с пушка и поставените републикански рекорди на 60 изстрела – легнал, жени, на световното в Испания, на 3х20 изстрела в Нови Сад и на 40 изстрела въздушна пушка.

Луканова получи статуетка, грамота и парична премия от 800 лв., връчени й от зам.-кмета на В. Търново Ганчо Карабаджаков.

– Очаквахте ли това признание – Спортист № 1 на В. Търново за 2014 година?

– Честно казано – не. Предишния път през 2010 г. го очаквах, но сега си мислех, че има и по-големи постижения от моите. Много не стоя във Велико Търново, през повечето време съм на подготовка в София. От друга страна, като се замисля – никак не са малко три рекорда и участие на световно първенство, което беше много трудно при финансовото положение на стрелковия съюз и всички административни неуредици. Искрено се изненадах, но много благодаря!

– Каква година изпращате?

– Много трудна година и се надявам да не се повтаря никога повече. Трудна от гледна точка на административните неуредици и конфликтите със старата федерация, новия стрелкови съюз. Не се знаеше ще има ли финансиране. Имахме една нулева година, което беше много трудно. На косъм успяхме да заминем за световното… Тежка година изпращаме.

– Тежка, но успешна за вас…

– Можеше да е и по-успешна, но да, лично за мен беше успешна.

– Преди време блогодарихте на свекървата за помощта, продължава ли тя?

– О, определено. Тя е човекът, който много ни помага и подкрепя. Имам три деца, дъщерята вече е голяма, близнаците и те пораснаха, но тя е сигурният човек, на когото мога да разчитам за грижата по тях. Ако не беше така, нямаше да имаме тези успехи.

– Какви са ви целите за 2015 г.?

– Целите са за предстоящите години до Олимпиадата – да мога да взема квота. Участие в европейски и световни първенства и Световни купи, само там дават квоти. Сега през март има европейско на въздушно оръжие, там няма да се раздават квоти, но от следващите вече ще се дават и ще бъде хубаво да участвам на Олимпийските игри.

– Какво пожелавате на великотърновци и на спортистите?

– На спортистите пожелавам много здраве и успехи, и към този спортен хъс, който го има всеки един спортист, да се прибави и малко инат. Много хора не са съгласни с мен, но при мъжете и жените спортът се държи на ината. Ние сме от по-старата школа и в нашия спорт няма много пари и общо-взето сме на инат. Да видим докъде ще го докараме, нищо че няма пари, няма бази и нищо не е наред…

– Трудностите май ви мотивират още повече?

– Като че ли да. Аз съм такава в живота – някой като каже, че нещо не може да стане, аз пък казвам дали наистина е така и пробвам задължително да го направя.

– Не мислите за отказване от спорта?

– Поне до следващата Олимпиада – не. Казала съм на моите колежки, които са доста по-млади от мен: когато започнете да ме побеждавате, тогава може и да се откажа (смее се). Още не са започнали, така че ще стрелям още (смее се).

– Т.е. да си извоюват правото?

– Да. На мен никой нищо не ми е давал даром, не ми е постилал червено килимче. Всичко е било със зъби и нокти, така че и те трябва да го правят.

– Кое е най-важното качество за стрелбата?

– Спокойствие и трезва мисъл. Затова и казах, че е важно в семейството ми всичко да е наред, за да мога да бъда спокойна, да тренирам и да си върша работата. Има ли конфликти в семейството, нищо друго не върви, така че съм много благодарна на съпруга си, на свекърва си, на сестрите си, на цялото семейство за подкрепата.

– Как виждате търновската стрелба?

– Ох, много е трудно. Докато няма база, докато няма едно нормално стрелбище, с нормален метраж, с нормални температури за работа, няма как да стане. Сега искаме да вкараме деца в Спортното училище, но как да стане, като няма къде да тренират. За да вкараш едно дете в Спортното училище, да се съгласи, трябва да убедиш родителите, че е хубаво да се занимава със спорт. И като го заведеш в едно стрелбище, където външните температури са 10 градуса, а вътре е едва 5 градуса, няма как да стане. Всеки нормален родител си гледа първо здравето на детето, а после всичко останало. За да тръгне стрелбата във Велико Търново да набира сили, първо трябва да се оправи базата.

Специалисти имаме, ето Николай Лечев е съгласен да работи, доказал го е и го прави цял живот, но най-голямата спънка е базата.