Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО настоява за активна политика на държавата за подкрепа на университетите

Нова система на финансиране и нов закон за висшето образование са наложителни

Днес по-голяма част от българските университети дават официален старт на учебната година. Много от вузовете вече се задъхват от финансови проблеми, други ще са изправени пред тях след месец-два. Стратегията на министерството, която ни предложи служебният кабинет, представя общи разсъждения на тема как да се „модернизира и европеизира“ системата на висшето образование.

Но какви са реалностите?

Висшите училища страдат от намалените бюджети. През 2010 г. правителството на ГЕРБ драстично съкрати държавната субсидия за висшите училища с 30 %, което се запази и в следващите бюджети. Намалените средства не могат да се компенсират с увеличаване на таксите, защото това прави недостъпно висшето образование и влиза в противоречие със стремежа на ВУЗ-овете да привличат повече студенти. Резултатът – недофинансиране на системата, липса на развитие и инвестиции в учебни техника и материална база.

Системата на финансиране се основава на брой приети и обучавани студенти. Държавата има пълен контрол по отношение на финансирането. Тя определя субсидия на брой студент и същевременно и таксите, които ще плащат студентите за своето обучение. Това принуждава университетите да приемат колкото се може повече студенти.

Качеството на обучение става жертва на тази система, която превръща всеки обучаем в подвижен портфейл, преминаващ от един курс в следващия. Отношението между входа и изхода е почти еднакво, защото така се финансира системата. Оттук следва: ниско заплащане на преподавателите, работа на втори и трети договор в други висши училища и множество пътуващи професори. Научната кариера и преподавателската работа става неатрактивна, застарява преподавателският състав, младите учени бягат зад граница.

Демографската катастрофа утежнява ситуацията още повече. В същото време държавната поръчка се определя на исторически принцип и е съобразена с броя на завършващите гимназии. От другата страна е отворения пазар на висшето образование и нелоялната конкуренция на чуждите вузове от Европа – те приемат студентите още преди да имат дипломи, в България – след изпити и задължителна матура.

Сега функционира бюрократична система за акредитация на висшите училища, осъществявана чрез Националната агенция за оценка и акредитация (НАОА).

Процедурите са изключително скъпи, тромави и неефективни, защото на практика се акредитират всички университети. От една страна говорим, че България има прекалено много висши училища, постоянни са критиките към качеството на образованието, а от друга – всички са акредитирани.

Излизането от тази ситуация е невъзможно без активна политика на държавата за подкрепа на университетите. Първото и неотложно изискване е увеличаване на разходите за висше образование и смяна на системата за финансиране. Необходимо е приемането на нов закон за висшето образование, който да даде по-голяма автономия на вузовете и възможност да генерират допълнителни приходи.

Доц. д-р Милен МИХОВ, университетски преподавател,

водач на листата на коалиция „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“