Йосиф Кобзон: „Най-страшна е липсата на духовност у хората”

Минути преди своя концерт в старата столица, най-популярният руски изпълнител Йосиф Кобзон даде обширно интервю за великотърновските медии.

– Йосиф Давидович, кога за пръв път сте били във Велико Търново?

– През 1961 година. После съм идвал през 1966 след участието в „Златния орфей”, третият път беше вече с моя колектив през 1983 г., а сега е четвъртият. Красив град, дори непривичен за България. Прилича ми на Сан Франциско. Има много своеобразна архитектура. Обичам провинциалните градове, не обичам столиците, типичните за ситито здания, стъклобетонът. Тук е съхранена архитектура, радваща окото. Като идвам тук, разбирам откъде е тръгнала песен като „Хей, Балкан ти роден наш”.

– Как помните всички тези дати?

– За моята възраст има един виц. Един човек пита друг: „Как живееш?”, той отговаря: „Нормално, но ме мъчи склерозата”. „А защо не пиеш хапчета, аз пия хапчета и помня всичко.” „А как се казват тези хапчета, които пиеш?” „Какви хапчета?”. „Ами за склерозата…” „А-а, склерозата… Слушай, как се казва онова цвете с красиви листа?”. „Роза”. „Вярно, Роза-а, ела кажи как се казват хапчетата, които пия?!”.

Аз никога не съм учил стиховете, както ни учат в училище. Винаги съм ги помнил по смисъла и сюжета. За една песен най-важното е съдържанието. Когато пееш, виждаш пред себе си картината. За 54 г. на сцената никога не съм подскачал и кривил, за да слушат моите зрители за какво им разказвам в песента. Това, което сега правят моите млади колеги, е ужасно… Не бих казал, че помня всичките тези стотици, хиляди песни, които съм пял, но ми е лесно да ги възстановя. Достатъчно е само да погледна текста, за да си възстановя картинката.

– А песента какво е за вас – смисъл, преживяване?

– Винаги. Не си представям артист, който не преживява. Трябва да преживяваш всичко, за което разказваш, щом пропускаш през себе си всичко, което пресъздаваш.

– Имате ли най-любима песен?

– Задайте този въпрос на една майка с пет деца, попитайте я кое от тях обича най-много. Обичам всички. Не бих казал, че еднакво ги обичам, но ако ви посоча една, ще обидя останалите. Същото е и за композиторите – как да кажа, че обичам само Дунаевски или Соловьов-Седой… Песента е удивително съчинение, за 3-4 минути можеш да разкажеш цяла история. Имахме поети, които пишеха стихове за песни като Евтушенко, Рождественски, Вознесенски, Окуджава, Гамзатов, композитори като Соловьов-Седой, Пахмутова, Френкел, Дунаевски, Блантер… Удивителни хора. Съжалявам, че в България заради политическите събития престанаха да правят „Златния орфей”. Това беше страхотно, тук идваха различни композитори и певци, които обогатяваха и българската култура. Беше празник, народен празник. Когато ме питат какво искате да пожелаете на България освен народът да живее по-добре, казвам – да се възраждат традициите, и във фолклора, който е много красив, и на съвременното изкуство.

– Основното послание на песните ви е патриотизмът…

– Аз съм дете на военното време, посрещнах Втората световна война на 4 години във Лвов, Западна Украина. Роден съм в Донбас, където сега за съжаление има боеве и моята родина Украйна живее неспокойно. Украинският език ми е роден. От детство обичам своята страна и своя народ. Отношенията между Русия и България започнаха да се развалят заради нашите ръководители, престанахме да купуваме българско вино и плодове, престанахме да пеем песните, престанаха да идват българските певци, които винаги сме обичали. Ние бяхме приятели и с Лили Иванова, с Емил Димитров, Йорданка Христова, Борис Годжунов… Спряха да идват, ние също тук, това не беше от полза за никого. Вековна е историята на отношенията между нашите две страни, ние сме славянски народи. Когато започнах да идвам отново в България, се възродих. Започнах да пея български песни.

– Как се чувствате, когато пеете български песни?

– Аз тук не се чувствам чужденец, чувствам се като дошъл в своето семейство. Пея „Моя страна, моя България”, „Една българска роза”, „Хей, Балкан ти роден наш”. Е, всички ние поостаряхме, но душите ни останаха млади, защото обичаме песента.

– Какви приятели имате у нас?

– От много години дружа с организатора на тези гастроли Мелик Пашаев, на когото много благодаря, той пропагандира тук руското изкуство. Приятели сме с Йорданка Христова, с Лили Иванова се виждахме преди няколко години, но тя има лош характер, не обича никого. Аз помня нейния мъж Ванко Пеев, композитор, красив мъж. Тя е прекрасна певица, но характерът й…

– Какво мислите за събитията, които се случват в Украйна?

– Аз не мисля, аз чакам с тревога кога това ще свърши. Кога ще дойдат в ума си, ще седнат зад масата и ще кажат: стоп, ние сме братя, трябва да спрем това. Украйна е пред гибел. Американците направиха тази война, вижте какво направиха с Гранада, Ирак, с Балканите, Египет, Сирия… Те са негодяи и агресори. Същото правят и с Украйна, да кажат, че искат плацдарм за войските на НАТО, но защо трябва да има война и да настройвате украинците срещу Русия?! Настроиха света срещу Русия.

– А ако ви поканят да бъдете посланик и да участвате в преговорите?

– Не искат да говорят с никого. Аз съм готов. Трябва да се седне на масата и да се говори, но те са зомбирани, както казва Окуджава „неведая что творят”… Украйна загива в икономическо отношение, в морално отношение. Не искат да видят зверствата на бандеровските банди. Изход няма, защото вързаха ръцете на Путин. Всяко наше желание се приема като агресия. Искаме да пратим миротворци, а ни обвиняват, че ще окупираме Украйна. Украинците са наши братя. Навремето в театър „Норд-Ост” терористите искаха сами да говорят с мен, аз съм носител на първото звание „заслужил артист” на Чечено-Ингушката ССР и те поискаха да говорят с мен. Отидох, защото знаех, че когато поканят някого на гости, той е свят човек и няма нищо да ми направят и можеше да се разговаря. А майдановците не искат да говорят с никого, защото ги настройват американците.

– Какво иска Америка?

– Просто да навреди на Русия и Украйна, преследват своите геополитически амбиции.

– Вие сте привърженик на Путин, откъде идва неговата харизма за руснаците?

– Аз познавам Путин още когато работеше за Собчак в Ленинград, още нямаше харизма, но беше скромен отличен чиновник. Но после израстна, отиде при Елцин, той беше чекист, образова се много, знае немски и английски език, сам преговаря лично за всичко. Обичаме Путин, защото е трезвен, спортен тип, уморихме се от пиянството на Елцин. Това, което стана с Путин в личен план, неговият развод – не се обсъжда. Това може да стане с всеки човек, с мен и вас. Жалко, има две дъщери и съпруга Людмила… Но той се ожени за Русия и освен нея няма друг живот. Радваме се, че имаме такъв президент. Търсим кой би могъл да го замени, но няма подобна кандидатура, която да го замени достойно.

– Йосиф Давидович, как сте успели да се съхраните земен човек, занимавате се с благотворителност, общувате с много хора…

– Имам два благотворителни фонда. Единият е „Щит и лира”, който е от 30 години и е в помощ на семействата на загинали при служебните си ангажименти в милицията (сега вече полициа). От осем години имам фонд, който оказва помощ на съдебните пристави. Имам два детски дома – в Тула и Ясна поляна. Питат ме защо в Тула, ами защото ме поканиха навремето децата от Тула и ги обичам. Все едно да ме питат защо съм се оженил за Нели… От 18 години съм депутат в Държавната Дума. Питаха защо един артист трябва да отива в политиката – аз не съм отишъл в политиката, а отидох да помагам на хората. Избран съм за депутат от далечен Забайкалски окръг, работата ми а харесва. Бурятите са забележителни хора, те са будисти.

Отнасям се добре към всички вероизповедания и смятам, че в училище не трябва да се преподава само една религиозна система. В Русия са 80 процента православни, но има и мюсюлмани, юдеи, будисти. Всички деца трябва да знаят какво е религия – православие, юдаизъм и т.н., нека те само определят на кого да вярват и да се определят. Религиите са различни, но Бог е един. Важна е толерантността, да се ценят и уважават стойностите. Страшна е липсата на култура и духовност у хората.