Спортист № 1 Тинко Банабаков: „Голямата ми цел е Олимпиадата”

Тинко Банабаков за втора поредна година бе избран за Спортист № 1 на Велико Търново. Представителят на БК „Ивайло“ спечели безапелационно първото място, като събра 118.8 т. и изпревари убедително останалите в десятката. Той стана шампион на страната в кат. 49 г., спечели отборно Купата на България и записа блестящо представяне на силните международни турнири в Русия, Турция и Македония.

– Тинко, за втора поредна година си № 1. Това показва, че си стабилен в изявите си, така ли е?

– Да, продължавам да работя. Тренирам всеки ден и даже мога да се похваля, че дори и преди самото награждаване пак бяхме с моя треньор на тренировка. Стараем се постоянно да се подобряваме и да изчистваме всички грешки. Стремим се да бъдем най-добри.

– Посвети това признание на дядо си, какво означаваше той за теб?

– Той беше много голяма част от живота ми. Винаги ме е подкрепял в спорта и смятам, че във всяка моя изява той ще ми помага отгоре.

– Още след финала за Купата на България заяви, че очакваш отново да си Спортист на годината. Какво ти даваше увереност, че пак ще си № 1?

– Знаех, че съм вложил много усилия и че през 2013 година взех много медали и призове. Надявах се и имах едно наум, че пак ще съм Спортист на годината.

– От тази година си в по-горна категория. Как се чувстваш в нея и какво трябваше да подобриш?

– Мисля, че в момента съм в перфектна форма, много добре се чувствам в новата категория и ще имам много успехи в нея. Имам да доизчиствам някои отделни неща, но работим по въпроса и мисля, че всичко ще е наред.

– За какво те критикува най-вече Евгени Донев?

– Не ме критикува, просто ме насърчава повече.

– Какво трябва да изчистиш още спортно-технически?

– Няки техники, които трябва да се тренират милион пъти, за да се усъвършенстват на максимум.

– Треньорите в националния отбор за същото ли ти говорят?

– Има нещо такова, но те понякога виждат нещата по друг начин, отколкото моя треньор, но общо взето е едно и също.

– В твоя дебют на европейско за мъже имаше сериозен противник в лицето на италианеца, който участва на Олимпиадата. Какво не ти достигна да направиш победен дебют?

– Малко опит. Той беше по-опитен от мен, направихме равен мач, но загубих с 2:1 съдийски гласа. Но по същия начин можеше да е 2:1 и за мен, както казах – мачът бе наистина много равностоен. Малко не ми достигна.

– В две поредни години си Спортист на В. Търново. Тази или м.г. бе по-успешна за теб?

– Мисля, че 2013 година бе по-успешна, защото имах доста медали от международни турнири, сред които и първи места. Досега не бях имал златен медал от такъв международен турнир. Надявам се занапред успехите да са още повече.

– Участието на Олимпиадата в Рио де Жанейро преминава през спечелването на квота?

– Точно така. Това е най-голямата ми цел засега – да се усъвършенствам максимално през тези две години, защото в края на 2015 или началото на 2016 г. ще са точно тези квалификационни турнири, единият от които може и да е в България. Надявам се да дам всичко от себе си и да отида на Олимпиадата.

– Евгени Донев каза, че ти предстои и тежка 2014 година…

– Така е. Имаме планирана много голяма подготовка в националния отбор. На много лагери ще сме с чужди състезатели, надявам се всичко да е наред и без контузии и да се подготвя максимално добре.

– Какво не постигна Тинко Банабаков м.г. и го искаш сега. Каква е целта ти за тази година?

– Да взема медал от голямо първенство – световно или европейско. Вече съм при младежите до 22 г., а участвам и в националния отбор при мъжете като титуляр.

– Има ли съперник, който не би искал да срещнеш на голямо първенство?

– Познавам съперниците си, но нямам страх или притеснения от никой. Знам, че ако съм подготвен добре, няма кой да ме изплаши или да покаже нещо, което не очаквам.

– А има ли български боксьор, на когото искаш да приличаш по стил на игра?

– Не, няма такъв. Гледам да показвам най-доброто от себе си.

– Трима от Боксов клуб „Ивайло” са сред призьорите, треньорът ви е № 1 – на какво смяташ, че се дължи това?

– Именно защото треньорът ни е № 1, затова сме толкова хора тази година сред наградените. Може би следващите години ще сме още по-добри, защото имам много перспективни момчета, на които помагаме и се стараем всички да вървим нагоре.

– Какво дължиш на Емил Димитров и Евгени Донев, за да бъдеш два пъти Спортист на В. Търново?

– Просто съм много благодарен. Моят треньор ми отделя страшно много внимание, Емил Димитров отделя средствата, които са ми нужни да израствам. Благодарен съм, това мога да кажа.

– Спомняш ли си какво бе първото нещо, което ти каза Евгени Донев, когато влезе в залата?

– Той ме забеляза, че почнах да се развивам бързо и каза: продължавай, ще работим с тебе двамата и ще се види докъде можем да стигнем. Вижда се, че има голям прогрес и продължаваме да растем.

– И докъде можете да стигнете?

– До много високо ниво.

– Оставаш ли в „Ивайло”, или мислиш да преминеш в друг столичен клуб?

– Не, не мисля да заминавам. Оставам си във Велико Търново, тук ще следвам и продължавам да тренирам с моя треньор, защото с него постоянно се развивам.

– Какво ще пожелаеш на хората и на себе си в навечерието на Новата 2014 година?

– Пожелавам им най-вече здраве, успехи и приятно изкарване на празниците!