130 г. остава неразгадан въпросът болест или политическо убийство е причина за смъртта на генерал Сава Муткуров

На 3 март 1891 година умира първият български генерал и достоен търновец Сава Муткуров.  Борец за свободна България, деец и защитник на Съединението, офицер, останал верен на клетвата си към княза и Отечеството. Регент, отстоял държавността и запазил целостта и независимостта на младата българска държава. Министър,превъоръжил и върнал дисциплината в армията. Това са малка част от фактите в неговата биография, които години наред тънеха в забвение.

През 1891 година генералът се разболява тежко и поради невъзможност да изпълнява задълженията си, подава оставката като министър. С  указ №1 от 4 февруари 1891 г. оставката му е приета, а той заминава на лечение в Италия, където на 3 март 1891 г. умира. Всичко изглежда ясно и като причина за неговата кончина се посочва болестта му. И досега обаче остава съмнението така ли е в  действителност.

В брой 51 на ДВ от 06.03.1891 г. пише: – “Рим, 4 март. Генерал Муткуров, до преди малко български военен министър, е починал вчера вечер внезапно в Неапол у Театра Сан-Карло. Дали някой не го е убил „у театра”? Защо? Как да знаем днес, след като тогава не са се вгледали?”

На страница втора от смъртния акт, издаден от Общината в Неапол, на края на ръка е написано следното. „Безплатно и на необгербвана хартия до г-н Кралския прокурор в Неапол”.

Един от въпросите около смъртта на генерала е защо, ако някой е тежко болен, ще ходи на театър? Вероятно здравословното състоянието на Муткуров е било значително подобрено. А ако е така, какви са причините за смъртта му?

В държавен вестник директно се задава въпросът дали някой не го е убил? Защо е било необходимо смъртният акт да бъде пратен и до кралския прокурор в Неапол и дали това не е породено от съмнение за някакво престъпление?

До днес не знаем дали и какви действия е предприела прокуратурата в Неапол и има ли основания зададеният в Държавен вестник въпрос.

Почти веднага след кончината му, тялото на току що произведения в генералско звание български държавник е подготвено за връщане в България, като е балсамирано, за да се запази. Този факт разбираме от кореспонденцията след смъртта му. „Занимавам се с балсамирането и пренасянето в отечеството на останките на знаменитий мъртвец.” – пише местният чиновник Ахило Базилс.  И тук също изникват съмнения дали използаваните препарати не са унищожили следите от отрова в тялото му.

Без да има конкретни доказателства, може да се разсъждава по темата дали смелият търновец не е бил поредната жертва на Русия, която методично премахва съратниците на Стамболов и самия него, считайки го за пречка на развитието на влиянието и интересите на империята в България?

Не бива да се забравя и фактът, че година и половина преди това при неизяснени докрай обстоятелства умира председателят на Народното събрание Захари Стоянов, непримирим критик на руските имперски кроежи в България, а няколко дни по-късно, при опит да бъде убит Стефан Стамболов, загива Христо Белчев – негов финансов министър.

Година по-късно в Цариград е убит дипломатическият агент  Георги Вълкович. Стигаме и до 1895 когато е убит и самият Стамболов. След покушението срещу него българската делегация, предвождана от митрополит Климент, била приета от император Николай II, с което той недвусмислено показва задоволството си…

Дали ген. Муткуров не пада покосен от пореден подмолен заговор на русофилски настроени офицери, които той побеждава с контрапреврата и чиито бунтове потушава, а виновниците изправя пред съд? Или пък става жертва в борбата за надмощие, която постепенно новоизбраният княз Фердинад води с министър председателя си?  Болест ли е причината за неговата смърт, или не?..

Надяваме се отговорите на тези въпроси да бъдат намерени от съвременните изследователи и историци! За да може днес, когато поднасяме цветя и венци в знак на почит и признателност пред паметника на първия български генерал, да сме със съзнанието за изпълнен дълг към него и неговото дело!

Венелин Иванов – Комитет „Генерал Сава Муткуров”

Превод на смъртен акт  – Мария Ганчева