Археологическият музей, в който е представена експозицията “Търновград – столица на България XII – XIV век”, се намира западно от площад “Съединение”. Изложените в нея археологически паметници илюстрират хилядолетната история и култура на Великотърновския регион, като акцентът е поставен върху периода, когато градът е столица на българската средновековна държава.

В първа зала са експонирани керамични съдове, оръдия на труда, оръжие, идолна пластика и др. които в хронологически ред представят развитието на поселищния живот в региона през най-дълбоката древност. Особен интерес представляват няколко уникални експоната – дъно на керамичен съд от неолита със знаци от предписмена система; златно халколитно съкровище от с. Хотница; златни халколитни накити от пещерата при с. Емен, четири колективни находки от оръдия на труда и оръжие от бронзовата епоха, материали от тракийската гробница при с. Изгрев.

През античната епоха на територията на сегашния Великотърновски регион се обособяват няколко големи градски, военоноадминстративни и икономически центъра. Експозицията във втора зала илюстрира тяхната история и мястото им в културноисторическото ни наследство. Чрез оригинален веществен материал и фотоси са представени различни аспекти на материалната култура на големият градски център Никополис ад Иструм, римският военен лагер Нове и др.

В трета зала многобройни паметници представят различни аспекти на културата от времето когато Търновград е столица на средновековна България ( XII – XIV в.) – златни и оловни печати от царската кореспонденция, златни пръстени-печати на висши български сановници, монети на българските царе, накити, въоръжение и др.

Господстващото положение на хълма Царевец и естествената му непристъпност са предопределили избора тук да бъде центърът на върховно управление на държавата. Сложна укрепителната система е осигурявала безопасността на живеещите в крепостта. Главният вход към вътрешността е от запад. Защитен е от четири последователно разположени порти и кули над тях. Пред първата порта е имало подвижен дървен мост. В близост до най-вътрешната порта са разположени казармените постройки на охраната.

Доминиращо място в крепостта заемат дворцовия и патриаршеския комплекс. В Двореца на българските царе живеят средновековните владетели и техните приближени, които чертаят и осъществяват цялостната политика на държавата. Той е най-внушителния и монументален ансъмбъл в столицата, разположен на площ от 2872 кв.м. През периода XII – XIV в. претърпява няколко преустройства. Защитен е от всички страни с мощна крепостна стена и кули. Във вътрешността му са разположени сгради с богато украсени фасади. Тронната палата и личните покои на владетеля са били с великолепен интериор. В Двореца са се намирали канцелариите на царската администрация, както и редица сгради с хранително, хигиенно и стопанско предназначение. В дворцована църква са били положени мощите на най-почитаната от българите светица – св. Петка Търновска. В този храм са погребани някои от българските владетели управлявали през XIV в.

От Патриаршията – “майката на всички български църкви” се осъществява администрирането и управлението на църковния живот. Ограденият с крепостна стена и кули патриашески комплекс заема площ от 2413 кв. м. В него са се намирали библиотеката, скрипоторият, жилищните и служебни помещения на патриарха, килиите на монасите. Патриаршеския храм “Възнесение-Господне” с кула-камбанария е разположен в средта на вътрешния двор. В него се пазели мощите на св. Михаил воин и на канонизираните за светци български патриарси Йоаким I, Макарий и Йоаким III.

Останалата част от крепостта е плътно застроена. При археологически разкопки са разкрити основите на 470 жилищни постройки, архитектурен комплекс обитаван от високопоставен български аристократ, страноприемница. През столичния период в крепостта са функционирали 23 храма и 4 градски манастира. Техните фасади са били изпълнени в типичния за епохата живописен стил, а вътрешноста им е били покрита с великолепни фрески.

В подножието на хълмовете Царевец и Трапезица, от двете страни на р.Янтра още по времето на първите Асеновци е имало обособен квартал, който през XIII в. се споменава в писмените извори като Нов град – днешната Асенова махала. Укрепяването му става през XIII в., когато столицата се разраства и двата хълма се оказват тесни за населението. След изграждането на Царевец и Трапезица от двата хълма се спускат по две допълнителни напречни крепостни стени към реката, които осигуряват защитата на тази част от средновековния град.

Напречни стени са открити при археологически разкопки на Царевец на юг от главния вход и по северозападния склон, източно от Сечената скала. Такива е имало и на запад от Лобната скала на Царевец и по югозападния и източния склон на Трапезица, близо до църквата “Св. Димитър Солунски”. При строителни работи през 1981 г. непосредствено до Владишкия мост са открити основи на кула.

С укрепването му Новият град се включва в общата система на Търновград и става главната част на подградието на столицата. В Асеновата махала до днес са запазени църквите “Св. Димитър Солунски”, “Св. Четиридесет мъченици”, “Св. Георги” и “Св. Св. Петър и Павел”, които като паметници на културата са обект на археологически, исторически и изкуствоведски изследвания, консервация и реставрация.

Аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“ е уникална атракция за Европа. Подобни спектакли има на не повече от три места по света. На подобно шоу могат да се насладят посетителите на Египетските пирамиди.

Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто Българско Царство (1185 – 1393 г.) Спектакълът е уникална атракция и част от магията на Царевград Търнов. Първото шоу е през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на братята Асен и Петър. Стотиците цветни светлини, трите лазерни лъча, представят моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на турското иго, революционното движение и Освобожданието.

Най-доброто място за наблюдаването му е на площада пред Царевец, който носи името на Цар Иван Асен II. Изгледайте това незабравимо шоу, а навсякъде във Велико Търново можете да купите висококачествени картички, запечатали моменти от него.

Галерията събира и съхранява творби на български художници от различни поколения и периоди от развитието на българското изобразително изкуство.

На първия етаж са експонирани творби на тема „Велико Търново през погледа на художника“, а на втория свободно подбрани творби от фонда на галерията.

Галерията е една от най-старите в страната, функционира от 1934г. През годините се допълва и обогатява с високохудожествени произведения, достигащи фонд от около 5000 творби, обособени в три раздела – живопис, графика и скулптура.

Родната къща на Петко Рачев Славейков е реставрирана през 1971 г. Пред нея е поставен паметник, изработен от скулптора Благой Илиев.

Петко Р. Славейков е роден във Велико Търново на 17 ноември 1827 г. През 1843 г. започва учителска му дейност. Той е един от най-активните ръководители на борбата за независима българска църква. Участник в Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г. През 1879 г. депутат в Учредителното събрание, деен участник в изработването на Търновската конституция. Умира през 1895 г. Петко Р. Славейков е бележит поет и писател, един от създателите на новобългарският книжовен език, талантлив журналист, издател на българския възрожденски периодичен печат и общественик.

Намира се между старите хали и Самоводската чаршия. Построена е през 1849 г. от Кольо Фичето за нуждите на търговеца Никола Коюв. Известно време тук е живял Стоянчо П. Ахтар, първият събирач на старини и притежател на първата в България частна сбирка от ценни средновековни ръкописи и монети. Построена е върху изключително тесен терен, с лице около 6 м и дълбочина 15 м. На това място Кольо Фичето построява триетажна сграда, чиито помещения, магазини, складове и жилище задоволяват нуждите на търговеца. Както останалите търновски къщи и тя е разположена на две улици. Помещенията откъм долната улица са на по-високо ниво, оттам се влиза в двата жилищни етажа. Връзката с другия етаж се осъществява посредством вътрешно стълбище. Приземният етаж е оформен с два големи отвора, сегментно засводени (сега запълнени).

Над тях, над гладко измазана част в средата е поставена върху профилирана колонка седяща маймунка с плоча с надпис. От двете страни се намира по един елипсовиден отвор. Над тази част започва първият етаж, който е издаден напред с около 26 см. Преходът е оформен със слабо профилиран корниз. В средата етажът е издаден напред със заоблен и трапецовиден еркер. Вторият етаж излиза напред като първия, но е с много по-богата вдлъбната крива и малки правоъгълни профили и отстъпи. На стената има по пет прозореца, три от които са на еркера. Оригинално е разположен вътрешният вестибюл , намиращ се на средния етаж. Светлината до него идва от прозореца на тавана на горния вестибюл. Външното оформление е с тухлена облицовка с изпъкнали фигури. Този начин за украсяване на външните фасади (чрез тухлен пълнеж) се среща рядко у нас. Приема се, че това е донесено от Кольо Фичето.

Такава украса на фасадите се среща и в други къщи в Търново, Горна Оряховица, Преображенския и Плаковския манастир, където е работил Кольо Фичето. Къщата с маймунката е реставрирана по проект на арх. Т. Теофилов.

Музеят “Възраждане и Учредително събрание” се намира в севeрната част на площад “Съединение” в гр. Велико Търново. Експозицията е разположена в сграда на стария турски конак. Този архитектурен паметник е изграден през 1872 г. от големия възрожденски строител майстор Колю Фичето. През 1985 г. е завършена адаптацията на сградата с оглед предназначението и за музей. Експозицията е разгъната на три от етажите.На първия етаж са представени паметници илюстриращи развитието на християнското изкуство през периода на османското владичество.

В останалата част на залата е представено икономическото развитие на Търново и региона през епохата на Възраждането. Показани са предмети и документи, свързани със 17 от практикуваните в града 22 занаята.

На втория етаж, чрез веществен и документален материал са представени етапите и най-важните моменти от национално-освободителната борба на населението от Търновския край през епохата на османското владичество – хайдушко движение, Първо и Второ Търновски въстания, Велчова завера, Хаджиставрева буна, въстание на капитан дядо Никола, действията на четите на Филип Тотю, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Априлското въстание, Руско-турската война от 1877–1878 г.

]]> http://veliko-tarnovo.net/turizam/zabelejitelnosti/veliko-tarnovo/muzey-vazrazhdane-i-utchreditelno-sabranie.html/feed 0 http://veliko-tarnovo.net/turizam/zabelejitelnosti/veliko-tarnovo/muzey-zatvor.html http://veliko-tarnovo.net/turizam/zabelejitelnosti/veliko-tarnovo/muzey-zatvor.html#comments Tue, 30 Jun 2009 21:13:14 +0000 admin http://veliko-tarnovo.net/tarnovo/?p=3575

Затворът музей се намира южно от изградения през 1872 г. от майстор Колю Фичето конак, в който сега се помещава експозицията “Възраждане и Учредително събрание”. Строителство на затвора започва около средата на XIX в. През 1854 г. той вече се използва по предназначение.

Сградата е изградена изцяло от камък, с дебелина на стените 0,70–0,90 м. Постройката има един приземен и два горни етажа. Северно и западно от нея са разположени два вътрешни двора, оградени от високи зидове и спомагателни постройки. В единият е извършвано оковаването на затворниците, а другият е предназначен за разходки.

В годините на османското владичество са използвани трите етажа на сградата. След Освобождението на България са пристроени нови помещения, а затворът функционира като етапен до 1954 г.

Експозицията е разгъната в приземния и на първия етаж. Направена е възстановка на интериора на три от килиите и карцера, функционирали по времето на борбите за национално освобождение. В помещението за мъчения са представени уредите, с които са извършвани инквизиции, както и описание на най-често прилаганите изтезания. В коридора на първия етаж върху табла са изписани имената на 399 поборници, лежали в Търновския затвор. Върху отделно фототабло са портретите на най-значимите личности, затваряни тук – Филип Тотю, Стефан Караджа, Васил Левски, Тодор Каблешков, Бачо Киро, Георги Измирлиев, Тодор Кирков и др.

Музей “Нова и най-нова история” се намира в непосредствена близост до музея затвор във Велико Търново. В една от залите му е експонирана временната изложба “Велико Търново и българската държавност”.

Водещата идея на изложбата е представянето на града като символ на приемствеността на българската държавност в първите десетилетия след Освобождението. Чрез фотоматериали и оригинални вещи са показани най-значимите събития, случили се в Търново през този период: Първото Велико народно събрание и изборът на Александър Батемберг за български княз през 1879 г. ; Второто Велико народно събрание проведено в гр. Свищов през 1881 г; Съединението през 1885 г; Третото Велико народно събрание и изборът на Фердинанд Сакскобурготски за български княз и др.

В друга зала на музея е експонирана изложбата “Войни за национално обединение на България” – 1885 г., 1912 – 1913 г., 1915 – 1918 г. Чрез карти отразяващи военните действия и богат фотографски материал са представени най-важните моменти от войните за национално обединение на България. Показан е веществен материал от това време, по-голямата част от който е притежание на великотърновци взели участие в бойните действия. Наред с тях могат да бъдат видяни графики на участвалия във войните известен търновски художник Борис Денев и оригинални илюстровани карти от епохата.