Римският и ранновизантийски град Никополис ад Иструм се намира на 20 км северно от Велико Търново. Разположен е върху невисоко плато на левия бряг на р. Росица.

Градът е основан от римския император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) в чест на победата му над даките (106 г.). Стратегическото му значение се определя от обстоятелството, че на мястото където е разположен, се пресичат два от важните пътища в Долна Мизия. Единият започва от Одесос (Варна) и през Марцианопол (Девня), Никополис ад Иструм, Мелта (Ловеч) и Сердика (София) се свързва със западните римски провинции. Другият започва от Нове (Свищов) и през проходите на Хемус (Стара планина), Кабиле (Ямбол), Византион (Истамбул) и през проливите осъществява връзка с малоазийските провинции на империята.

Първоначално Никополис е в границите на провинция Тракия. В началото на 193 г. градът е прехвърлен към провинция Долна Мизия. В градската му територия са разположени селища, вили, тържища.

Никополис ад Иструм е организиран по подобие на градовете в Мала Азия – Ефес, Никея и Никомедия. Начело на градското управление стои Съвет на архонтите, ръководен от първия архонт, който упражнява съдебната власт. Специална колегия от жреци се грижи за честването на култа към императора и към божествата с гръко-римски и източен произход: Зевс, Хера, Атина, Херакъл, Асклепий, Дионис, Митра и др.

Градът е планиран по т. нар. “ортогонална система”, при която улиците са прави, ориентирани по посоките на света и се пресичат под прав ъгъл. При планирането са определени местата на комплекса на агората (градския площад), двете главни улични артерии – кардо максимус (север-юг) и декуманус максимус (изток-запад), обществените сгради, пазарът, жилищните квартали. Значителна част от тях са разкрити при археологически проучвания.

Най-ранните сведения за съществуването на Арбанаси са от края на XV – началото на XVI век. През този период то е владение на висши сановници в Османската империя.

Запазените данъчни регистри дават сведения какви занаяти са били практикувани в селището – казанджийство, шивачество, бояджийство, обущарство, чехларство, златарство и др.

Съществен фактор даващ отражение върху общия просперитет на Арбанаси е образованието и организацията на учебното дело. През XVII в. към храмовете в селището функционират килийни училища.

Изключително важна рола в живота на селището играе Църквата. От средата на XVI в. до края на XVIII в. в Арбанаси са издигнати, многократно разширявани и стинописани 7 храма: “Рождество Христово”, “Св. архангели Михаил и Гавраил”, “Св. Димитър”, “Св. Георги”, “Св. Атанасий”, “Св. Никола”, “Св. Богородица”. В Арбанаси резидират търновските митрополити. Превръщането на селището в един от големите центрове на православието го прави чест обект на посещение от йерарсите на източните патриаршии.

Бурното икономическо и културно развитие на Арбанаси е насилствено прекъснато през 1798 г., когато е нападнато и опустошено от кърджалийски дружини. След известен период от време селището постепенно се възстановява от погрома, но никога не достига предишния си блясък.

Констанцалиевата къща е един от най-забележителните и представителните паметници на жилищната архитектура в с. Арбанаси. Първоначалното й изграждане се отнася към края на XVII в. В следващите столетия жилищната сграда претърпява няколко преустройства, довели до вида в който я виждаме сега. Къщата е била притежание на големият арбанашки род Тафрили. Впоследствие е закупена от жителя на селището Атанас Констанцалията, откъдето идва и името, с която е позната днес.

Констанцалиевата къща се намира в централната част на Арбанаси, в близост до известната Коконска чешма. Тя е двуетажна, построена на линията на улицата накъдето е обърната изцяло каменната и фасада, без еркерни наддавания. Солидни каменни зидове ограждат дворното и пространство. Към него водят две входни комуникации. От югозапад се намира висока, масивно изградена каменна порта, затваряща се с двукрила дървена врата. През нея са влизали тежките кервани със стоки, закупени от собственика на дома. От северната страна на къщата има друга, по-малка еднокрила врата предназначена за пешеходци. Започващата от нея входна линия извежда пред парадния вход на жилището. Той е засводен, рамкиран с фриз от растителни орнаменти. Затваря се от еднокрила, масивна дървена врата обкована с големи железни гвоздеи. Охраната на входа се е осъществявала посредством специален отвор, разположен по-високо от него. Оформен е по начин, позволяващ ефективен обстрел срещу нападатели.

Помещенията на жилището са украсени с бяла щукатура, съчетана с едноцветни рисунки и апликации. Дървените части в интериора са дърворезбовани. Констанцалиевата къща е великолепно свидетелство за творческите качества на майсторите които са я изградили, високата култура и финансови възможности на стопаните и. В решението и се долавя сложното преплитане на балканските строителни традиции, специфичната култура и начин на живот в селището, както и разнородните естетически влияния. Понастоящем в нея е разположена експозиция представяща бита на арбанашките жители от XIX век.

На 6 км северно от Велико Търново в подножието на красиви и внушителни отвесни скали, вдясно от шосето Велико Търново – Русе, се намира манастирът известен още като Патриаршески, Асенов или Шишманов. Възникнал е вероятно през XI в., около 1070 г. Останките от стария манастир се намират на 1 км северно от сегашните манастирски сгради.

Името на манастира е свързано с книжовната дейност на монах Евтимий до избирането му за патриарх през 1375 г. Четири години по-рано Евтимий се завръща от Атонските манастири и се установява в манастира „Св. Троица“. Тук се отдава на книжовна дейност, създава прочутата книжовна школа, известна още като Търновско училище. Плод на съвместната дейност на Евтимий и учениците му от всички славянски страни е голямата правописна реформа, с която е установен нов единен правопис. В олтара и нартиката на църквата се намират римски паметници с надписи от Никополис ад Иструм.

Сегашната църква в манастира е изградена върху основите на по-стара църква прз 1847 г. от Кольо Фичето. За това свидетелства надписът, вграден от вътрешната страна над западния вход на църквата: „…обновися от основаня в лято Христово 1847 г., април, 9, майстор Никола Йованович от село Дряново“. Параклисът под предната аркада напомня за подобни строежи на Кольо Фичето.Иконите на иконостаса са работени от Захари Зограф, който е стенописал и църквата. По време на земетресението през 1913 г. църквата е разрушена. Спасени са някои от старите икони. Между тях е храмовата „Св. Троица“ от 1708 г. с надпис „Рука даскал Коста Пенюв“. Под църквата има подземен параклис. В сегашния си вид манастирът е възобновен през 1927 г. До него може да се отиде през Самоводене или от В. Търново по асфалтиран път.

На 7 км. от Велико Търново, под непристъпните отвесни скали над левия бряг на р.Янтра, в гористия пролом на Дервента се намира Преображенският манастир. Пътят за манастира се отклонява вляво от централната магистрала Велико Търново – Русе. По големина той е първи във Великотърновска област. Намира се плътно под пещерите на Бискалския венец на Беляковското плато.

Началото му се крие в далечното средновековно минало. Счита се, че е основан около 1360 г. от царица Теодора-Сара и сина й Иван Шишман. Затова манастирът е наричан още „Сарин“ или „Шишманов“. Средновековният манастир се намирал на около 500 м южно от сегашния. За това свидетелстват проведените през 1952 г. сондажни проучвания. Открити са фрагменти от стенописи в стила на Търновската живописна школа, от търновската трапезна керамика, декоративни кръгли и четирилистни устиета и панички. В годините на османското иго манастирът е опожаряван няколко пъти от кърджалии и даалии, след което е изоставен и разрушен. През 1825 г. започва неговото възстановяване от известния родолюбец монаха отец Зотик. Разрешение за възстановяване на старата църква е дадено от султан Махмуд хан чрез специален ферман, издаден през 1832 г. Сградите на манастира са застроявани постепенно и затварят един правоъгълник с двор, застлан с калдаръм.

Главната църква „Преображение Господне“ е започната през 1834 г. от майстор Димитър Софиялията, участник във Велчовата завера, а след обесването му е довършена от уста Кольо Фичето, който продължава строителството на комплекса. През 1837 г. той завършва югоизточното крило с малката гостна и оформя главния вход и колоната. Четири години по-късно, през 1861 г., изгражда камбанарията с часовника. Две години след това построява малката църква „Благовещение“ върху подземния параклис „Св. Андрей“, строен през 1834 г. от Димитър Софиялията. След Освобождението, през 1891 г. е построен гробищният параклис „Възнесение Лазарево“. През 1984 г. отляво на главния вход е издигната висока триетажна сграда с помещения – трапезария, магерница, игуменица и библиотека.

Свлачище по склона от североизток е разрушило монашеските килии и църквата „Благовещение“преди 25 години. Понастоящем манастирът е действащ и отворен за посетители.

Храмът “Рождесто Христово” се намира в югозападната част на Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 28,80 х 10,40 м, подслонена под широките скатове на трискатен керемиден покрив. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозоречни отвора. Две трети от северната и цялата западна стени представляват сляпа аркада. Западната фасада е симетрично решена. По централната и ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша. По план черквата се състои от олтар, наос и притвор, разположени по оста изток-запад, параклис “Св. Йоан Предтеча” от север, обединени с Г-образна галерия от север и запад.

Храмът “Рождество Христово” има сложна и продължителна история. През втората половина на XVI в. е издигнат храм, който е заемал обема на сегашния наос. Зографията му е завършена през 1597 г. През втория строителен етап към вече съществуващата църква са пристроени параклис от север и притвор от запад, обединени от открита, засводена Г-образна галерия от север и екзонартика от запад. Строителните дейности са извършени в периода между 20-те години на XVII в и 1632 г. По време на третия строителен етап междуарковите пространства на преддверието, галерията и екзонартиката са зазидани с тънка каменна зидария. Оформени са прозоречни отвори, защитени с метални решетки. Хронологическите граници в които се вмества зазиждането е времето след 1632 г. и преди 1643 г. Цялата вътрешност на църквата е покрита със зография, изпълнението на която е станало на етапи – 1597 г., 1632 г., 1638 г., 1643 г., 1649 г., 1681 г. В рамките на тези близо девет десетилетия възниква уникален стенописен ансамбъл, който няма равен в българските земи по тематична широта и енциклопедичност.

Храмът “Рождество Христово” е част от комплекс, който е резиденция от която се е осъществявало управлението на най-голямата митрополия на Балканския полуостров – Търновската.